Преминаването към формация с трима централни защитници и двама нападатели в лицето на Питас и Годой, към което се очаква да пристъпи Душан Керкез, дава повод да се върнем към предишните случаи, в които ЦСКА игра с 3-5-2 или пък разполагаше с атомно дуо в атака. В последните години двама треньори наложиха схема с трио в отбрана, като имаше ярък контраст в техния успех. Бруно Акрапович не успя да намери печеливша формула и бързо беше уволнен, докато прагматичният стил на Саша Илич беше много близо да изведе армейците до шампионската титла.
Макар че в системите на югославските специалисти присъстваха двама нападатели, на практика те разчитаха на по един типичен голмайстор и по един преквалифициран офанзивен футболист – най-често крило. При Акрапович константата беше Али Соу и след това Жорди Кайседо, а около тях се въртяха Георги Йомов, Джером Синклеър, Адалберто Пеняранда. При Саша Илич пък Дюкенс Назон се пребори за титулярно място с Дауда Бамба, а най-често до него действаше крилото Маурисио Гарсес, който беше много силен на втория етаж. Браян Морено пък се превърна в жокер от пейката с цели 10 гола като резерва през сезон 2022/23. Илич успяваше да изстиска максимума от наличния потенциал и макар че изобщо не разполагаше с качествен състав, постигаше отлични резултати. Сега това се очаква и от Душан Керкез, който до момента въобще не се справя с тази задача и смяната на тактиката е един от последните му шансове да изплува над повърхността.
Трябва да се върнем цели 14 години назад пък за последния случай, в който ЦСКА разполагаше с двама изявени реализатори в състава си. В момента такива са голмайстор №1 на кипърското първенство за сезон 2022/23 Йоанис Питас и актуалният голмайстор на родния шампионат Сантяго Годой. И е възможно както изолираният в последните мачове кипърец да получи нужната подкрепа и ЦСКА да стане изключително опасен, така и двамата да сблъскат характерите си и това да донесе повече негативи, отколкото позитиви на тима.
Предишният червен треньор, имал подобен ребус пред себе си, е Наставник №1 на България за ХХ век – Димитър Пенев. Това се случи през есента на 2011 година, когато в съблекалнята бяха двама от най-качествените чужденци, играли изобщо у нас – преминалият през Интер Янис Зику и направилият изключително сериозна кариера след това Жуниор Мораес. За капак в състава беше и Мишел Платини, който има 29 гола в 86 мача в двата си периода на „Армията“ – никак не лош атестат. Предводителят на Четвъртите в света обаче неслучайно е наричан Стратега, защото успяваше да намери място на всеки от тях на терена, след като наследи Милен Радуканов в средата на октомври 2011 г. Въпреки че отнемаше част от достойнствата в играта на Мораес и Платини. „Абониран“ за върха на атаката беше Зику, който избухна с 13 гола в 15 шампионатни мача и още през зимата беше продаден в Южна Корея. Зад гърба на румънеца пък с доста по-свободни роли бяха двамата бразилци и Спас Делев.
Платини се отчете с 4 гола в 12 двубоя и през зимата също напусна в посока Динамо Букурещ, докато Мораес вкара 5 пъти в ролята на „втора цигулка“, включително и две попадения при домакинското равенство 2:2 с прекия конкурент Лудогорец. Тогава с голям пропуск при 2:0 се отчете Зику. Кой знае каква щеше да е ситуацията в българския футбол сега, ако тогава румънецът беше направил преднината на ЦСКА класическа…
Така дори и да не използваше формация с двама централни нападатели, Димитър Пенев успяваше да се възползва от класата на своите нападатели и армейците разделяха лидерската позиция с Лудогорец по време на зимната пауза. През пролетта, вече при Стойчо Младенов, Мораес разгърна истинските си способности и с още 11 попадения стана голмайстор на елита и носеше тима на гърба си към титлата. В крайна сметка тя отиде в Разград, а впоследствие бразилецът замина за Украйна, където направи силна кариера с екипите на Динамо Киев и Шахтьор Донецк. Кой ще е в ролята на Зику и кой на Мораес между Питас и Годой, предстои да разберем…
Мартин Костадинов, в-к Тема спорт, заглавието е на Gol.bg