Легендарният десен бек на ЦСКА Иван Зафиров-Копата (77 г.) е видял всичко във футбола с червения екип. С 419 мача за армейците и 9 титли зад гърба си, за него няма тайни в играта. И той обаче е категоричен, че като сегашното слабо начало на сезона не е имало.

Бащата на Адалберт и Мартин Зафирови даде интервю, от което се усеща голямата му болка от случващото се в любимия му клуб. Ето какво сподели той за „Тема спорт“.

Г-н Зафиров, какво става с ЦСКА?

– Бомба със закъснител, която просто сега избухна. Броячът й цъкаше от доста време, но никой така и не я обезвреди. А сапьори се изредиха доста напоследък. Трагедия пълна. Такова дъно не си спомням ЦСКА да е копал, а съм вече на 77 години. Такова чудо наистина не съм виждал. Имали сме слаби сезони, но като сега наистина не е било.

Има ли надежда за ЦСКА? В последния мач с ЦСКА 1948, въпреки загубата, сякаш имаше игра…

– Това ли ще ни задоволява, че сме играли малко по-добре. Ужас и безумие. Даже май и на феновете вече им стана апатично случващото се.

Какво се обърка, за да се стигне дотук?

– В конкретния случай се обърка треньорът. Какво прави този човек?! Това, което върши, не е нормално. Вината е и в него, освен в ръководството. Първо, самият той е объркан, после смени схемата, сега какво ще смени… Освен да сменим него. Стига се е извинявал след всеки мач. Той много добре е знаел къде идва. Две години беше начело на Ботев Пловдив, така че е запознат със случващото се в ЦСКА, с процесите. Знае много добре и какви футболисти ще завари и от какво се нуждае този отбор. Ами то и аз искам да ми купят Меси и Роналдо, ама няма. Това оправдание от негова страна не е сериозно. Трябвало време, ама колко още?!

Издънка и срещу Славия ще му коства ли поста?

– Ако не бие Славия, да се събува бос и да тръгва пеш нагоре към Калотина. Чак демонстрира и самочувствие. При положение, че още не е победил никой. На какво отгоре? Ами като си толкова добър треньор, подреди си така отбора, че да спечели. А те трагедия, голяма трагедия на терена. Нямало играчи. То и в други отбори няма, ама вече записаха победи. Не зная още колко време ще го търпи новото ръководство. Ако беше някой българин, досега да са го изхвърлили с ритници…

Да, но дадоха доста време на предшественика му Александър Томаш, който е българин, но и на него не му се получиха нещата – загуби финала за купата, падна и в баража с Арда…

– Дадоха му, постара се, но и при него нищо. Поне е българин, наше момче, цесекарче, но…

Каква селекция е нужна на ЦСКА?

– Това е най-важното нещо, но като идва нов треньор, той вижда каква е селекцията и трябва да си каже: Аз с този отбор не мога да стана шампион, не мога да вляза и в тройката. Ето, Стипич дойде, видя и се произнесе – пето място. А Керкез дойде, каза, че ще гони първо място, а накрая нищо. Шест мача сме без победа. Гледам класирането онзи ден и направо ми прилоша – ЦСКА е предпоследен. Ами, ако в петък Септември победи Локо София, ние отиваме последни. Това не е било никога!

Къде виждате светлина в тунела?

– В стадиона. Да са живи и здрави тези, дето го строят. Това ще остане за десетки години… Но не ти ли върви отборът, трибуните ще са празни. Публиката на ЦСКА не признава, когато няма отбор, когато няма игра. Вече 17 години да не можеш да станеш шампион. Обидно е това. Взимаме детето на Вальо Илиев (б.р. – Теодор Иванов е на 21 г.), то не си спомня ЦСКА като шампион. Забравихме какво е това титла, за жалост. Много ми се иска да отида на откриването на стадиона. Да видя поне един мач на силен ЦСКА там. Такъв, какъвто го помним и му отива, а не това, дето е сега, което е обидно за всички! И все пак нека не губим надежда. След всяко долу идва и горе. Колелото се върти. Като не става с тия чужденци, дето ги накупихме толкова много – пет за лев, общо взето. Да погледнат поне към българските момчета. Не е като да няма такива. Поне с тях можеше и да запишем някоя победа.