Културният шок е чувството на дезориентация, което човек изпитва, когато изведнъж е изложен на непозната култура, начин на живот или набор от отношения. Чести проблеми са претоварване с информация, езикова бариера, разлика в поколенията, разлика в технологиите, носталгия (културна), безкраен регрес (носталгия).
Именно това преживяване в пълна степен е усетил аржентинецът Анжело Мартино в събота вечер при дебюта си за ЦСКА. Той изигра противоречиви 90 минути при измъчената и драматична победа с 3:1 над Септември при почти камерна обстановка на грозно празния „Васил Левски“. Тя бе нарушена едва в края с мощни викове „оставка“, насочени към треньора Душан Керкез. А след двубоя Мартино се въвлече в комичен момент, като с жестове насърчаваше феновете да викат още по-силно, смятайки, че празнуват победата…
Но кой може да се сърди на 27-годишния Анжело, който за първи път в кариерата си играе далеч от родината, а само три седмици по-рано е бил част от съвсем друга реалност! На 23 август левият бек играе пълни 90 минути за Нюелс Олд Бойс в едно от най-емблематичните съперничества в Аржентина – дербито на Росарио срещу другия местен гранд Росарио Сентрал. Мач, който по традиция парализира целия град и дори дъхът на феновете натежава като фактор. Трибуните на „Естадио Хиганте де Ароито“ (б.а. – дома на Росарио) са препълнени – близо 50 000 зрители, жълто-синьо море, дим, факли и атмосфера, която само Южна Америка може да роди!
А предизвикателството пред Мартино е повече от специално – трябваше да охранява не кого да е, а световната звезда Анхел ди Мария. Ветеранът, световен шампион с Аржентина и бивш ас на Реал Мадрид, Манчестър Юнайтед и ПСЖ, се завърна през това лято в родния клуб като икона и обект на култ. И въпреки че именно Ди Мария се оказва герой с гол от пряк свободен удар, левият бек на Нюелс му се противопоставя успешно. Той действа твърдо, дисциплинирано и в по-голямата част от времето ограничава пробивите на звездата, за което получава добра оценка за представянето си. Двубоят завършва 1:0 за Росарио Сентрал, а за Мартино остава усещането, че е преминал през истински футболен ураган – с напрежение, емоция и заряд, които няма как да забрави…
Това се оказа и последният му, 82-и мач за Нюелс Олд Бойс във всички турнири, преди да сбъдне мечтата си и да премине в Европа. Едва ли обаче и самият той си е представял колко голям ще е контрастът между сбогуването му с Аржентина и посрещането в България. Мартино замени страстната латиноатмосфера с ехото на негативни възгласи, което се разливаше из празните сектори на „Васил Левски“. От един от най-емблематичните стадиони в Южна Америка, където всеки пас се следи от десетки хиляди страстни очи, до студената и отдавна остаряла архитектура в центъра на София, където около 2500 фенове се опитват да подкрепят любимия отбор напук на трагичното му представяне. И това е нагледно доказателство защо чужденците често имат нужда от време, за да се адаптират към родната действителност. Не става дума само за качества, игрови стил или тренировъчен процес, а за цялостна футболна култура и обстановка.
Ако Мартино се утвърди в ЦСКА, след по-малко от година може да играе на препълнения чисто нов стадион „Българска армия“. Преди няколко месеца пък някои от съотборниците му излязоха пред 40 000 зрители във финала за купата срещу Лудогорец. Така че и българският футбол далеч не е за изхвърляне. Но паралелът между последния мач на Анжело в Аржентина и първия му в ЦСКА е наистина стряскащ…
Материал на "Тема спорт"