Няма значение на кое място в класирането са ЦСКА и Лудогорец - мачът между тях винаги носи един необикновен заряд, който през годините го превърна в истинско дерби с неясен победител. Да, „червените“ нямат победа над „орлите“ от 4 години, но дори и като 12-и в класирането бяха на косъм с 10 души да вземат трите точки, но Леандро Годой нямаше ден и заради това мачът завърши 0:0.

Нека обаче анализираме голямото дерби на XI кръг хронологично. Треньорът на ЦСКА Христо Янев, за когото това бе трети дебют пред собствената публика, направи най-важното – върна пламъка в отбора, а и в публиката. Чухме да скандират не само неговото име, но дори и това на Иван Турицов, който бе аплодиран блед смяната си. Няма какво да се лъжем – „червените“ не играят блестящо, дори започнаха прекалено респектирано, но когато срещу себе си имаш един объркан и не докрай мотивиран отбор, макар и със силни единици, виждаш, че можеш да му се противопоставиш.

Янев е добър мотиватор и видяхме това нагледно. Преломният момент в мача беше отмененият гол на Ивайло Чочев. Беше ли той признат, мачът ставаше почти невъзможен за ЦСКА. Но късметът в тези няколко милиметра бяха в полза на „червените“ и те излязоха сухи от сложната ситуация. На полувремето Янев е надъхал допълнително и се видя, че през втората част неговият отбор стоеше далеч по-добре. Той беше върнал пламъка в очите на своите играчи. Смените му бяха добри, като най-ключово се оказа влизането на Илиан Илиев-младши и Петко Панайотов, които много раздвижиха играта на ЦСКА и дори оставането с 10 души не се отрази на „армейците“. Дори можем да кажем, че именно това бяха най-силните минути на „червените“ в дербито.

свързани статии

Въпросът е, че Христо Янев осъзнаваше, че срещу отбор като Лудогорец няма какво да губи. За него най-важното беше отборът му да покаже страст и играчите да дадат всичко от себе си. Е, те го направиха. Бориха се до последен дъх, а сълзите на Годой след мача показват ясно колко в ЦСКА съжаляват за това, че не вкараха този толкова важен гол в продължението на срещата.

Сега пред Христо Янев предстоят няколко спокойни дни, в които той ще може да поработи с голяма част от отбора си (6.а. – без националите). А след това идват наистина задължителните три мача — гостуването на Добруджа, както и домакинства на Монтана и Берое. Там всичко различно от 9 точки ще бъде прието като трагедия.

Но наред със заслужените хвалби за Христо Янев, няма как да не отбележим и това, че само за десетина дни неговият колега в Лудогорец Руи Мота успя да загаси пламъка в отбора си. Шампионите изиграха впечатляващ мач срещу Малмьо за първата българска победа в Швеция. Но след това вървят надолу и надолу. Португалецът отново избра грешен подход за мача, съставът не беше оптимален, оставяйки на пейката играчи като Педро Нареси, Ерик Маркус и Диниш Алмейда.

Самото водене на мача и смените не бяха акуратни. Първо незнайно защо премести Кайо Видал отдясно и така се лиши от най-силната страна на най-добрия си играч – да пробива навътре и да стреля с десния си крак. После пък извади най-градивните си играчи Петър Станич и Ивайло Чочев и заигра с двама нападатели, на които няма кой да подаде. Върхът на треньорските грешки беше пускането на Станислав Иванов като десен бек, който изпусна Леандро Годой в сетния миг. И тук вината не е на юношата на Левски, а на треньора, който пусна крило без защитни навици като бранител. Но грешките на Мота се виждат най-вече от мястото в класирането на Лудогорец, а именно третото.

Материал на "Мач Телеграф"

* заглавието е на Gol.bg