Ники АЛЕКСАНДРОВ
ЦСКА не „извоюва“ втората си победа в шампионата преди няколко дни в Добрич, а просто я взе. Без да полага кой знае какви усилия и без да прилага някакво подобрение от играта, която наблюдаваме вече няколко месеца.
Просто домакините, последни във временното класиране, опитаха с потенциала, с който разполагат, да изравнят резултата, но не им достигна време и може би малко повече увереност. В противен случай, за кой ли път, червените щяха да затънат в собствената си безпомощност, що се отнася до това да задържат резултата в мач, когато все пак по някакво чудо са повели.
Отдавна всякакви анализи и опити да бъде проумян този ЦСКА са хвърлени в кошчето. Продължаваме да сме свидетели на отчайващ игрови вид и нищо от това, което се случва – освобождаване на ненужни футболисти, на хора от ръководството, треньорска рокада и какво ли не още, не е в състояние да промени ситуацията. Летаргията сякаш продължава и стресовите промени, които споменахме, все едно не са се случили.
Да, армейците спечелиха последния мач и така необходимите им три точки, но това се случи просто като на хвърляне на монета. Сега се падна „ези“ и нищо повече. Любопитно ми е, на връщане от двубоя в самолета от Варна за София, как е изглеждало настроението сред двата гранда – ЦСКА и Левски, които споделиха общ полет? Едните със сигурност в приповдигнат тон след ключова победа на „Тича“, а другите също така след успех, но такъв, от който по-скоро ти е неудобно.
Дори липсваше емоцията от предишната и единствена до момента победа срещу Септември, когато развоят на мача и победният гол в самия край някак естествено допринесоха за избухване. Миналият уикенд срещу Добруджа отбелязваш сравнително ранен гол и с това приключва всичко хубаво.
Следва едно притеснително пазене, прибиране, лутане, допълнително подчертано от треньора, който още в средата на втората част предприема смяна, ярко обозначаваща начина на поведение до самия край. Ужасяващо е как настоящият състав на ЦСКА продължава да изтезава своите привърженици, които отново бяха единственият позитивен елемент в цялостната картинка. Най-нормалното срещано нещо при всеки един футболен, че и спортен като цяло тим е да има период на криза.
Но тук говорим за прекрачването на всякакви граници, за липсата на каквито и да е оправдаващи обстоятелства, за липсата също така на всякаква логика. В своята тревожност и гняв феновете в голямата си част обвиняват слабата селекция и хората, отговорни за нея.
Да, взетите през лятото, както и тези останали от миналия сезон играчи така и не показват някаква добавена стойност към отбора, но няма как пък да са чак толкова посредствени, че да постигнат едва-две победи за почти един полусезон. Няма как! Нападателният тандем Питас-Годой, за когото бяха платени 6-7 милиона лева, трябва да произвежда минимум по 2-3 гола във всеки мач, особено пък срещу по-слаби противници.
И не забравяйте, че говорим за едно от най-ниско квалитетните първенства в Европа. Вместо това ЦСКА прави по едва едно-две положения изобщо на мач, а на двамата така и не може да им се намери подходящото място, което да е удобно за тях и да носи необходимата ефективност.
Христо Янев от своя страна постепенно излиза от зоната си на комфорт, която носи алибито „той е едва от няколко седмици“ или „нека минат поне няколко мача“. Днес се навършва точно един месец от назначението му, а уви, в ЦСКА няма никакво време за допълнително търпение.
Янев трябва да опита максимално бързо и рязко да промени отношението си към подхода във всяка една среща, който позволява червените да бъдат бранещ се отбор независимо от съперника. Подход, който той вероятно и на подсъзнателно ниво е натрупал през последните десетина години, водейки тимове от сорта на Нефтохимих, Миньор, Пирин и Ботев Враца.
При тях това е позволено, в ЦСКА – не! Да, при първия си престой начело на армейците треньорът и момчетата газеха като мощен танк всичко по пътя си във „В“ група, но това би било несериозна база за сравнение. Христо Янев просто трябва да събуди инстинкта си от времето, когато играеше на „Армията“. Когато два пъти бе част от шампионски отбор, когато бе все още немислимо да се играе по начина, по който виждаме днес тима на ЦСКА.
И една забележка по отношение казаното преди двубоя с Добруджа. Желанието да се задържи т.нар. ниво от предходния мач срещу Лудогорец не би трябвало да е пределът на възможностите на футболистите му. Разградчани от началото на настоящата кампания никак не са критерий, по който трябва да се прави равнис. А и сблъсък, в който нелепо си пропуснал да победиш вероятно най-слабия Лудогорец в целия му елитен период, няма как да бъде отправна точка за бъдещи успехи на ЦСКА.
Реално с визитата в Добрич започна една минисерия от четири мача, които са задължителни за спечелване от страна на червените. За да се стигне до дербито веднага след тях, което вече придобива смисъла на битка, на рубикон, който може да поведе отбора към най-различни посоки. Но преди това са домакинствата на Берое и Монтана, както и гостуването за купата в Севлиево между тях.
И не се подсмихвайте относно двубоя с втородивизионния тим, а само си спомнете онзи резил в Съединение преди три години, когато срещу девет души на аматьорите от Гигант трябваше да се стига до изпълнение на дузпи, за да може да бъде избегната вероятно най-срамната страница в цялата история на клуба.
ЦСКА ще бъде посочен като изявен фаворит в тези предстоящи срещи от страна на букмейкърите, но до този момент армейците така и не са достигнали момента, в който спокойно може да се прогнозира, че ще спечелят без проблеми който и да е мач. И е някак си неудобно да казваме, че най-сетне е настъпил този момент, че трябва да бъде спечелен, извоюван двубой.
С игра, с положения, със самочувствие, с мисъл и грамотно присъствие по терена. А не блуждаене, от което те заболява главата. Всичко друго освен пълен актив в тази минисерия, съответно и преодоляване на съперника в турнира за купата, би било провал, който вече ще натежи и на отношението към поредния нов треньор.
А Христо Янев не бива да допуска това да се случи по никакъв начин. Най-малкото заради голямата подкрепа, с която бе приет.