ЦСКА срещу Берое. Тест какви са възможностите срещу един от по-слабите отбори от средата на таблицата. Така се случи, че 10 отбора бяха вместени преди кръга в 3 точки. А пък ЦСКА извоюва изключително убедителна победа. ЦСКА си го изкара на Берое след толкова много мъка и безобразни игри.
Нямаше много публика на Националния стадион заради проливния дъжд. Да, ЦСКА победи и Септември – с 3:1, но беше мъка докрая, задаваше се равенство.
Нека червените да не се вдигат нависоко след тази победа, която бе изключително важна за излизане от черната дупка, в която ЦСКА се въртеше и не можеше да се изкачи в повече от 1/3 от това първенство. Беше изключително важна за самочувствието и отпадането на напрежението.
Но защитата остава с големи пробойни, голът, който получи ЦСКА накрая, не беше случаен.
Темата, която искам да подчертая: дали ЦСКА най-сетне намери своя подавач?
Десета поредна победа над Берое, очевидно този отбор не може да се справи срещу ЦСКА. Да, отсъстваше един от най-важните футболисти – Салидо, имат си проблеми, но се вглеждаме в показаното от ЦСКА. Искам да изтъкна титулярното място на Петко Панайотов – решение, което очаквахме и което Петко заслужаваше. Особено в сравнение със Сегер. Най-вече заради онзи превъзходен гол, с който нашите младежи победиха Чехия. Очевидно това момче има самочувствието да изкарва в последните минути най-доброто от себе си.
Отново ЦСКА игра с преквалифицирани крила и слава богу, че бековете можеха да запълват тази празнина. Янев бе възложил на Пастори и Мартино да излизат по-напред. И при условие, че Питас, който игра в ляво, и Илиан Илиев вдясно, които обичат да влизат в центъра, се създаваха празни пространства. Питас и Илиев не са от крилата, които ще центрират, ще вървят по тъча и ще стигнат чак до аутлинията.
Мартино и Питас започнаха доста активно, ЦСКА направи 7-8 атаки още в първите 15 минути. И така дойде и първият гол – след центриране отдясно на излезлия доста напред Пастор. Но това стана възможно, тъй като отборът на Берое бе доста беззъб. Това позволяваше на доста от футболистите, които имаха дефанзивни функции – Ето’о, Жордао, както и двамата външни защитници, да подпомогнат нападението. Берое вкара сам вълка в кошарата. Голът на Петко бе изключително важен. ЦСКА направи 5-6 пропуска и вървеше аха-аха, ако Берое се задържеше малко повече в мача, картината щеше да се закучи. Щеше да се получи като в предни мачове – 0:0 на почивката и мъка през втората част. Панайотов „отпуши“ нещата, което показва, че в момента мястото му е на терена за сметка на Сегер.
Намери ли ЦСКА този подавач, тази типична „десетка“? В последните години така и не се намери футболист, който да „захранва“ нападателите. ЦСКА притежава в момента Питас и Годой – и двамата са силни нападатели. Във втори пореден мач с тази роля се нагърби Ето’о. Във всеки мач Джеймс покрива огромен периметър, но може би точно тук му е силата. Да, във всеки мач се опитва да отнема, да излиза в предни позиции, да подава, шутира – днес нацели и гредата. Но там Ето’о ще бъде доста по-полезен, отколкото в тази дефанзивна зона, където често бълка. Има скорост, има мощ. И при гола в Добруджа от него тръгнаха нещата. В Добрич отново той с едно перфектно отнемане и бърз пас към Питас. Срещу Берое обаче изнесе топката до онзи момент, в който Йоанис трябваше да я насочи във вратата, след като бяха елиминирани защитници и вратар. Прави хубави асистенции, „вижда“ играта, разтваря, когато е нужно, дава пасове в улични и там много по-малко бърка, отколкото в дефанзивен план. Естествено това зависи и от съперника. Но ЦСКА спешно се нуждае от подавач, който да разтваря атаката и да захранва нападателите.
Иначе в началото ЦСКА изгуби и трите центрирания в своето наказателно поле. Тимът продължава да има пробойни в защита и срещу по-силен съперник нещата ще са други. Берое не приложи висока преса, каквато правят водещите ни отбори като Левски, ЦСКА 1948 и Лудогорец. Ще се подкрепя с последните 15 минути, когато Берое направи 7 опасни атаки. Не мога да отдава това само на подценяване. Но колкото и да подценяваш опонента, не може да допуснеш изведнъж да се вдигне и да му позволиш 7 пъти да застраши вратата. Слаба богу, че това не се случи в първите 10-15 минути. Тази паника в защита остава огромен проблем в играта на армейците.
Да, хубавото е хубаво и трябва да го отличим, ЦСКА достави насладата на своите фенове. Предстоят мачове със Севлиево за Купата и срещу Монтана – по-затворени отбори и без да ги обиждаме – с лимитирани качества, но идва вечното дерби и там нещата няма да бъдат така. Няма сигурност и сработеност между Лапеня и Делова. Не може футболист, при това национал, да реагира по подобен начин – визирам ситуацията с Делова в началото, когато получи жълт картон. Задържа съперник, получи картона, после удари топката, което може да му донесе още един картон. Не отива на професионален футболист да реагира така и да остави на кантар броя на футболистите на тима му. Външните защитници не са достатъчно сигурни. И двамата се изявяват по-добре напред, отколкото когато са под натиск. Пастор имаше някакви намеси, Мартино почти нямаше работа, но това няма да е във всеки мач.
Самият факт, че Янев направи смени и на двамата бекове – Мартино със Санянг, а Пастор със Стойчев – показва, че той има претенции или опитва алтернативи. Включвам и двамата пред защитата – Жордао и Ето’о, и те не са сигурни. Може би Янев е наблегнал на нападателните действия, защото самият той бе страхотен офанзивен футболист.
До 7-ата минута ЦСКА направи 6 непредизвикани грешки. Винаги ЦСКА влиза в мача разконцентриран, недобре настроен и първите минути са изключително важни.
За втори пореден мач виждам насищане на противниковото наказателно поле, което показва повече скорост при изнасянето на топката. Имаше стремеж за бързо връщане на притежанието на топката и повече пасове през линиите. Това е хубаво, защото прави футбола по-директен и интензивен. А и повече измъква съперника.
Искам да изтъкна една атака, която се случи в 30-тата минута по левия фланг. От Мартино тръгна, през Жордао, Питас, който подаде на Петко Панайотов, който шутира, Артур Мота изби с мъка, но това беше перфектна атака. За 4-5 секунди отборът на Берое беше мат. Дано да виждаме повече такива атаки, защото те са „солта“ на футбола. Накрая видяхме и гол с глава на Петко Панайотов. Въобще мач, който идва навреме, след всичко, което преживяха ЦСКА и феновете, за да бъде повратният момент, с който тимът да се върне към това, което познаваме като игра. Макар сезонът да е заминал.
Важното е ЦСКА да играе по същия начин мачовете срещу Севлиево и Монтана, за да получи устойчивост и самочувствие и да покаже, че победата не е дошла само защото Берое не е имал класата.
Материал на Тодор Шабански
*заглавието е на Gol.bg