Стана нещо очаквано, нямаше как тази серия с Христо Янев от 10 мача без загуба никога да не свърши. Ако трябва да обобщя с едно изречение – Морето разкри някои дефицити в ЦСКА. Ако червените умеят да „разчитат“ подобни загуби, могат да извлекат ползи по отношение на селекция и подготовка през зимния трансферен прозорец.
Мачът на „Тича“ бе шанс за червените да се откъснат от директен съперник в битката за топ 4 и Европа. А също за 9-а поредна победа и 11-и мач без загуба. И възможност да се покаже, че ЦСКА е способен да се противопостави успешно на 4 от отборите от топ 5. Стори го вече срещу Левски (1:0), Локомотив Пд (2:1) и Лудогорец (0:0), макар и с равенство срещу шампиона.
Трябва да признаем, Черно море победи ЦСКА абсолютно заслужено. ЦСКА нямаше аргументи да се противопостави, Илиан Илиев успя да излъже Христо Янев. Дефицитите в селекцията обаче се видяха. При условие, че трябва да обръщаш резултат, ти вкарваш защитници – Турицов, Теодор Иванов, Лапеня пък излиза да играе като халф. Скаршем също е футболист от средата на терена. По време на мача също си пролича, че ЦСКА не е готов за подобни биткаджийски двубои – Черно море контролираше мача през цялото време. Ударите бяха 16:9 за ЦСКА, точните – 5:3 пак в полза на армейците, но ето че от тези едва 3 Черно море си вкара двата гола.
Но благодарение на увереността и самочувствието, които Христо Янев вдъхна на играчите, сякаш се потулиха и изтласкаха на заден план проблемите, които си съществуват в съблекалнята на ЦСКА. Сред тях са липса на мощ, физическа сила у повечето футболисти, липса на борбеност при високите топки, при които ЦСКА нямаше шанс на „Тича“. А също така и статичните положения. Да, подобриха се донякъде нещата, но ЦСКА продължава генерално да не се възползва от тях. А в съвременния футбол при големите отбори носят 1/3 от попаденията. Към всичко това – къса и небалансирана резервна скамейка.
Още в началото ЦСКА нямаше шанс с жребия – Васил Панайотов естествено избра полето, в което да нападат с посоката на вятъра. До почивката това очевидно пречеше на ЦСКА. През второто полувреме пък пречеше качеството на терена. А играчите на Илиан Илиев-старши са свикнали на подобни условия – където техниката не винаги е водеща, не може да разчиташ на рейдове. Повече сила, бутане, блъскане докрай. Опита се ЦСКА да даде тази битка – не се получи. До 15-ата минута Черно море беше минал веднъж центъра, след което излезе по-напред с висока преса, създаваща много неудобства на футболистите на ЦСКА да изнасят топката. Неравният терен пречи на това, а грешките може да са фатални.
Нито Питас, нито Годой имаха ден за сметка на вратаря на домакините Кристиан Томов, който спаси няколко положения. Не бива да се прави трагедия.
Спирам се на жълтия картон на Ето’о преди първия гол. В случая Джеймс първи стигна до топката, изби и подаде на съотборник. Кракът му съвсем леко застъпи крака на играч на Черно море и веднага бе изваден жълт картон, а знаете Ето’о колко е полезен. При подобна ситуация 5 минути по-късно Панайотов имаше подобно застъпване на Пастор, но не му беше показано официално предупреждение. През втората част Уеслен Жуниор застъпи Лапеня, при това здраво, но пак нямаше картон. Критерият беше неравен.
Защо обаче се спирам на това? При гола на Черно море за 1:0, където Пастор бе доста статичен, Ето’о се предпази, може би нарочно се спря да влиза и „малките детайли“ се оказват решаващи.
Илиан Илиев-младши не е футболист за подобен терен, за подобни мачове. Загуби физическите единоборства – дребничък е, слабичък е, просто го отнасят. Има и такива играчи. Защо обаче на такъв терен тръгваш да минаваш трима-четирима? По-добре бързо се освободи от топката. И друг път съм подчертавал, че има такива „паразитни“ отигравания, преди да подаде. ЦСКА загуби мача точно в центъра на терена, където Илиев отстъпи в 8 единоборства до почивката. Петко Панайотов също не е за такъв разоран терен. Ето’о опита до картона. Четиримата халфове не успяха да направят „връзката“ с двамата нападатели. Стигаха топки, но не бяха „чистите“ извеждащи подавания.
След 2:0 вече нещата бяха ясни. Да обръщат мач на „Тича“ дори след 1:0 е почти загубена кауза.
Загуби има и ще има. Не бива да се правят трагедии, ЦСКА даде всичко от себе си, не мога да кажа, че не се бореха. Не бива да се правят генерални изводи.
Не е приятно да завършиш годината в шампионата със загуба, но Янев направи страшно много и почти от дъното на класирането вдигна смачкан отвсякъде отбор. Тази основа обаче е задължително да се надгради. Тази загуба показа къде са дефицитите в състава, те не са толкова много – трябва да се привлекат висок централен защитник, който да вдъхне сигурност, здрав халф, който да показва повече креативност в атакуващ план, и крила. Ако може, да се подсилят и бековете.
През пролетта ЦСКА има само 3 излизания извън София в пролетната част от редовния сезон, програмата е благоприятна.
Иначе следващата седмица ЦСКА приема Локомотив Сф за Купата на България. Там въобще няма опция за загуба, а мачът няма да бъде лесен – Локо Сф е в подем, а Генчев все по-добре внедрява своите идеи. Не бива армейският отбор след загубата във Варна да унива – напротив, трябва да вземе своето и да очаква без напрежение старта на подготовката и селекцията за пролетта.
Анализ на Тодор Шабански