Изпуснатата титла даде сериозно отражение върху ЦСКА

Стоян Орманджиев гостува в подскаста на „Мач Телеграф“ – „МачКаст“ . Изключително позитивна личност. Човек, който беше изпълнителен директор на ЦСКА от февруари 2023 г. до октомври 2024 г., когато вече изпълняваше функциите на административен директор. В този период „армейците“ бяха много близо до титлата, но една пропусната дузпа ги лиши от златните медали. Отделно от това, беше извършена и смяната на собствеността, като Гриша Ганчев продаде акциите на клуба на Валтер Папазки. Ето какво заяви внукът на легендата Стоян Орманджиев и син на бившия ни голям рефер и шеф в ЦСКА – Стефан Орманджиев.

-Г-н Орманджиев, годината започна тъжно с кончината на Димитър Пенев?
-Първо искам да изкажа най-сърдечни съболезнования на близките на Димитър Пенев. Неговото име остава в историята на българския футбол, изписано със златни букви! Великан! Изключителен футболист и невероятен треньор! Безспорна личност, уважаван от всички. Въобще неповторим и непрежалим ще си остане чичо Митко! Да не забравяме, че той имаше и уникално чувство за хумор и начин на изразяване, беше много харизматичен, а се славеше и като голям кадемлия. От лична гледна точка – цялата фамилия Орманджиеви имаме много хубави спомени и моменти с Димитър Пенев. Спомням си, че дядо ми Стоян и баща ми Стефан, който пък си отиде от този свят на 4 януари преди 9 години, са ми разказвали много истории, но като че ли най-ярко в съзнанието ми е останало, че когато Пенев е бил футболист в ЦСКА под ръководството на дядо ми, то тренировката не е започвала, докато не се появи Димитър Пенев. Някак си символично сега можем да кажем, че небесните тренировки могат да започнат. Бог да го прости! Ще ни липсва много!

-Ако погледнем спортно-технически, каква година изпраща ЦСКА?
-Ако направим равносметка как мина 2025 г., не искам 2026 г. да започва по същия начин футболно. Ако може да бъде коренно обратно, ще бъда много щастлив. Това е лично пожелание към клуба и всички „армейци“ – 2026 г. да бъде по-успешна за ЦСКА. Защото нас най-много ни интересуват резултатите. Последните 2 години не се класирахме за евротурнирите, сега отборът трябва да го направи и разбира се: най-важното – през 2026 г. да бъде завършен стадионът. Това да е черешката на тортата.

-Връщаме те назад във времето и те питаме директно – колко беше трудно да си директор на любимия отбор?
-През призмата на времето мога да кажа, че не съм очаквал толкова много предизвикателства. Най-трудното за мен бяха всички тези нови начинания, с които се захванахме. По-трудното беше, че всичко беше наведнъж. Сега нямаше да има толкова решения накуп. Не съжалявам за нито едно действие, което сме предприели с колегата Филип Филипов.

-В първите ти два месеца в ЦСКА беше двувластие. Това по-трудно ли беше за теб?
-Собствеността се промени през февруари 2023 г. Тогава бяха старият акционер – фамилия Ганчеви с новите собственици, както и Христо Стоичков. Тогава влизах в движение. От февруари до края на сезона, в който бяхме много близо до титлата, влязох директно в емоцията и еуфорията. Беше интересен сезон. Работих с Филип, с администрацията, с треньора Саша Илич, от когото останах с отлични впечатления, работихме и с фамилия Ганчеви. Няма как да не остане в съзнанието ми изпусната титла. Това беше най-голямото разочарование.

-Какво си помисли, когато Иван Турицов пропусна дузпата срещу ЦСКА 1948?
-Какви ли не мисли ми минаха през главата. То беше предпоследен кръг и последният ми мач беше Вечното дерби. Но реално този предпоследен двубой носеше много емоция и напрежение. Последните минути на този мач ми се губят. В един момент виждах, че няма как да стане, след това идва дузпата в последната минута, после тя е пропусната. Стадионът изведнъж притихна, около 3-4 минути сякаш всичко беше спряло. В нас имаше надежда, че следващия кръг нещата могат да се обърнат. Направихме хубава победа над вечния съперник, но това не беше достатъчно. Много е тежко, когато държиш съдбата в собствените си ръце и не успееш да се справиш. Тази загубена титла остави отпечатък в развитието на клуба.

-Искаше да кажеш, че двете слаби години след това се дължат на този провал?
-Не точно резултатите. По някакъв начин разочарованието се преглъща трудно. Говорим най-вече за играчите. След толкова години чакане щяхме да бъдем позлатени. Това щяха да са футболистите, които щяха да донесат титлата. За последно ЦСКА е бил шампион през 2008 г. Този век имаме 3 титли, а след промените глобално – 5. Разочарованието няма как да не остави отпечатък. Не само в играчите, но и за всички. Саша Илич направи един много боеспособен отбор с не най-добрите футболисти в историята на ЦСКА. Те бяха качествени играчи, от които той изстиска максимума. След този неуспех имахме участие в Европа. Представянето срещу Сепси беше изключително разочароващо, но това беше следствие от неуспеха. Дойде смяната и на Саша Илич, и т.н. Една титла щеше да даде страхотен импулс на цесекарската общност. Затова толкова тежко го преживяхме всички.

-А защо след това се стигна до вашето освобождение?
-То стана естествено и нормално. Така трябваше да се случи в един европейски гранд, в голям клуб като ЦСКА. Стана постепенно и не е било емоционално решение. С назначаването на Радослав Златков за мен беше ясно, че трябва да използваме следващите месец или два да прехвърлим цялата документация и администрация. Говорили сме с него, Филип и Мишо Александров, че е много важно това, което е направено от нас, да бъде продължено и надградено. Идеята е ЦСКА да бъде по-добър клуб и отбор. Позицията няма значение. Моите функции се припокриваха с тези на Радослав Златков, със съществената разлика, че ние бяхме двамата с Филип Филипов, което за мен не беше най-удачният вариант от административна гледна точка. Всъщност Златков вече беше над всички. Той беше типичен СЕО в корпоративен модел. Когато бяхме партньори с фамилия Ганчеви, тази функция изпълняваше Дани Ганчев.

-Защо Александър Томаш не успя в ЦСКА?
-Томаш винаги е бил вариант за ЦСКА. Христо Янев – също, Александър Тунчев, макар и сега да има отбор – също. Това са хора, които винаги ги споменаваме, когато стана ясно, че трябва да направим промяна. Не е приятно да смениш треньор още в петия кръг. И тук не говорим за резултати, а за цялостното отношение. Просто нещата със Стипич не се случваха. След като стана ясно, че той си тръгва, ни заляха с предложения. Все ни казваха – вземете Томаш, вземете Янев, вземете този, вземете онзи. Имаше много CV-та от чужбина. 90% от тях изобщо не са погледнати. Искахме треньор, който знае какво е ЦСКА, който практикува офанзивен футбол. При Томаш играхме добре, имаше трудно начало като точков пасив. Резултатите при него, колкото и да бяха добри, беше предначертано, че няма да стане шампион. Той имаше две цели – спечелване на Купата и класиране в Европа. В крайна сметка, когато нямаш резултати, което е най-важното в ЦСКА, нещата са предначертани. Но и него самия трябва да го питате. Сезонът беше изключително труден, а тези два резултата накрая – а финалът с Лудогорец и баражът с Арда – предначертаха събитията. За мен омразата към него беше твърде много. Това беше прекалено. Той и екипът му не заслужаваха това нещо. Те дойдоха в трудна ситуация, Спартак Вн вървеше и имаше финансова стабилност. Томаш дойде в труден момент, както и Христо Янев го стори.

-Томислав Стипич обаче започна с лошите резултати…
-Той каза, че този отбор на ЦСКА може да стане най-много пети. И го каза преди началото на сезона… Таймингът му беше ужасен, точно на официалното представяне. Но в крайна сметка прогноза му беше точна. Не съжалявам за нито едно решение, което сме взели. Само си спомнете първия му мач – изпуснахме дузпа срещу Лудогорец, загубихме с автогол. Играхме много добре. Стипич даде шанс на Петко Панайотов, който преди това беше подготвен от Стамен Белчев във втория отбор и от Румен Трифонов в третия. Тук е моментът да го похвалим, защото той е човекът, който привлича Петко в ЦСКА. Румен вижда в него талант, дава му шанс, след това той заиграва във втория отбор. По предложение на Филип Филипов и Стипич предложихме договор на Панайотов. Там имахме и Юлиан Илиев, Георги Чорбаджийски, Лъчезар Иванов. Стипич много харесваше Чорбаджийски, при него той беше много актуален. Всичко това бяха положителни сигнали, но недостатъчни.

-А, според теб, беше ли подходящ Душан Керкез за наследник на Александър Томаш?
-Там нещата са се развили много бързо, след няколко отказа. Душан сме го видели в Ботев Пд. Побеждавал ни е. Едната година ни елиминираха за Купата на полуфинал. Вижте и сега, в Гърция, въпреки трудното начало, победи ПАОК наскоро. Много е важно един треньор да се почувства комфортно в отбора, който води. Да създаде отношения в съблекалнята, да има подкрепата на ръководството, да работи добре със скаутския екип. Той влезе в една спирала, от която не можа да излезе. В началото беше уверен и спокоен, казваше нещата, каквито ги мисли. В последните си дни в ЦСКА беше леко обезверен и неуверен. Така изглеждаше отстрани. Имал е най-добрите намерения да се случат нещата. Той работи и в трансферен период, което е трудно. Той прави подготовка, но има и други процеси, които вече са започнали. Трябва да се знае и каква е клубната стратегия – дали треньорът е на първи план, или пък клубът, чрез директор и главен скаут. Успешните клубове просто са намерили тяхната истина и точните кадри през годините. Както и това, което е работещо като резултати.

-Трябва да отбележим, че и Христо Янев дойде в тежък момент за ЦСКА.
-Той започна с мач с Локо Сф и я завърши с двубой срещу същия съперник. При него отборът се промени. С всяка една победа играчите трупаха самочувствие, емоция, еуфория. Той предаде своето държание и харизма на отбора. Взеха се играчи, които се наложиха постепенно и станаха основни фигури. Така почнаха и резултатите. В някои мачове нямаше задоволителна игра, но в този момент най-важни бяха резултатите. При Янев отборът има само една загуба – от Черно море. Но на „Тича“ винаги се играе трудно, дори и да сме имали по-силен отбор. Беше спечелено Вечното дерби – мач, който вълнува цяла България. Продължихме и напред за Купата на България. Там най-важното е да елиминираш своя съперник. Сега обаче започва по-тежката работа, защото с добрите резултатите се вдигат и очакванията. Янев дойде в момент, в който отборът беше в много ниска точка. На база и на предишния сезон, очакванията бяха много занижени. Той се възползва от това и заедно със своя екип постигнаха резултатите. Сега трябва да се намерят точните състезатели за ЦСКА, а тези, които са в отбора вече, да дадат повече от себе си. Трябва да видим още повече надграждане. С формата на българското първенство единият полусезон и другият нямат нищо общо. Сега паузата е голяма, можеш да привлечеш футболисти от Южна Америка, както вече беше направено, и те да имат време. Също така е много важно подготовката да бъде добра.

-Макар и вече да не е официално част от ЦСКА, няма как да не се усеща влиянието на Христо Стоичков. По ваше време той беше и един от собствениците на клуба.
-Винаги, когато сме се виждали, в типичния си за него стил, той не просто дава съвети, а казва. Не е имало момент, в който да ни се е налагал. Това беше период, в който имаше много документация. А не е лесно да хванеш Христо Стоичков и да го накараш да подписва купища документи. Всичко това се свърши в името на каузата. Той ни подкрепяше и беше важно, когато може, да идва на мачовете ни. Няма какво да се лъжем – появи ли се Христо Стоичков, веднага става центъра на вниманието. Винаги ще каже нещо интересно. А неговите думи винаги отекват.

-След загубения финал от Лудогорец, Христо Стоичков каза, че треньорът Александър Томаш и директорът Радослав Златков трябва да напуснат. Това и стана…
-В типичен стил – изказване, което отеква. Може да са малко думи, но…

-Имало ли е момент, в който друга легенда – Димитър Бербатов – е можело да стане директор или дори президент на ЦСКА?
-Той беше доста близък с Александър Томаш, това не е тайна за никого. Често е присъствал на мачове и тренировки. Както се очакваше Лиъм Купър да има роля, така и Бербатов имаше своята. Малко се преекспонира дали с неговите съвети е помогнал на Коялипу. Явно обаче не е показал същите трикове на Исека (смее се). Неговото присъствие със сигурност даваше добавена стойност. Той беше близо до Томаш, до Косьо Мирчев, до Тошко Кючуков. Но в нито един момент не е било коментирано той да заеме позиция в ЦСКА. Поне с мен.

-Като гледаш настоящия отбор какви според теб футболисти трябва да бъдат привлечени? Не трябва ли да се взимат повече българи?
-Вижте, аз искам да има българи – дали по-млади, или по-опитни. Хубаво е лидерът на отбора да е българин. Виждаме в конкурентните отбори, че има двама-трима българи, които са основни фигури. Те са играли в чужбина и дават добавена стойност на отборите. Искам да имаме такъв футболист. Също така не намерихме силно крило – да е бърз, да играе един на един, да прави асистенции, да бележи голове. На мен това ми липсваше в ЦСКА до момента. Сега нека видим заявката на латинамериканците. Трябва ни и един атакуващ халф. За мен защитата също може да се заздрави. Нивото на ЦСКА трябва непрекъснато да се вдига. Очаквам динамичен трансферен пазар. Според мен в отбора и сега има футболисти, които могат да играят на едно добро европейско ниво. Колкото по-рано бъде завършена селекцията, толкова по-добре.

-Как се работи със собствениците на ЦСКА? Към тях има много надежди, че ще върнат отново отбора на върха?
-Това са хора, които работят със сърце за ЦСКА. Изисква се много да влагаш такива инвестиции и да не гледаш на ЦСКА като бизнес проект, а като на клуб, който се развива във всяко едно естество. Тук работим за много сериозна основа. Всеки е дал своя дан, а това, което се случва в ЦСКА, е естествен процес на събитията. Често пътувам до близки до нас футболни държави. В Чехия, например, рязко се променя инвестицията в клубовете. Много богати хора влагат пари в местните клубове. И там вървят ръка за ръка спортно-техническото развитие с инфраструктурното. Така се виждат подобрени стадиони и бази. И не говорим за Славия Прага и Спарта Прага. Това дава обща картинка за нивото на футбола. При нас е хубаво, че се повиши вътрешната конкуренция в първенството. Проблемът е, че винаги има някой отбор, който по време на сезона закъсва финансово. Това го няма в Европа. Ние се въртим в балканския кръг, но виждате как е в съседните страни. Гърция има ПАОК, където играе Кирил Десподов, Олимпиакос, Панатинайкос, АЕК Атина. Сърбия има Звезда и Партизан, в Румъния виждате как е. Трудно ни е да погледнем това средно европейско ниво. Лудогорец са там от години. ЦСКА и Левски са там исторически, но в последните години говорим основно за миналото. Имаме още пловдивските отбори, в Арда се работи професионално, във варненските клубове. Искам да похваля и Славия, Септември и Черно море, които разчитат основно на българи.    

-За финал – през коя година ЦСКА ще стане шампион?
-Фенски или оракулски да ти го кажа (смее се). Ако е фенски – 2026 г. Надявам се ЦСКА да стане шампион с треньор Христо Янев.

Снимка: Lap.bg