Джони Велинов винаги остана верен на ЦСКА

Не е необходимо да споменавам каква огромна болка и празнина се отваря в сърцето ми, след като Джони Велинов си отиде от тази земя. Както обикновено, човек си дава сметка за значимостта на една личност, когато тя вече е далеч от нас. По някаква жестока последователност на съдбата само в рамките на няколко месеца червената общност и България загубиха велики имена като Димитър Пенев, Стоян Йорданов, Иван Зафиров-Копата, а сега и Джони Велинов. Общото при тези армейски колоси е, че освен изключителни спортисти те бяха и ярки, незабравими, неповторими личности.

Връщам лентата назад и си давам сметка, че за първи път чух името на Георги Велинов някъде в средата на 70-те години, когато възпитаникът на Дунав Русе мощно навлезе в елитния футбол с екипа на Черно море. Малко по-късно си спомням публикация в тогавашния спортен седмичник „Старт“, в която Джони бе представен като изгряваща звезда с очакване, естествено, да премине в ЦСКА. Той дойде на „Армията“ през лятото на 1978 година в разгара на тежка криза според тогавашните стандарти, от 3 сезона без титла за най-престижния български клуб. Влезе с гръм и трясък, без почти никаква адаптация и ориентация, направо грабна титулярното място и се превърна в една от фундаменталните фигури в червената европейска епопея в началото на 80-те години под ръководството на наставника Аспарух Никодимов.

По стечение на обстоятелствата, различни субективни причини, а може би и заради нечистоплътна странична намеса, но Джони не можа да запише в националния отбор достатъчно мачове, съизмерими с неговите класа и талант. Но това не е най-важното, тъй като той направи предостатъчно на еждународната сцена с екипа на ЦСКА. Да не говорим за постиженията му на вътрешния фронт.

Колективната памет излъчва два мача като най-великите в кариерата на Джони. Картината от единия си я спомням и до днес – невероятните спасявания в снежния 17 март 1982 г. срещу действащия европейски шампион от Мърсисайд, когато правеше чудеса, изваждайки топката от всички ъгли срещу играчи като Ръш и Сунес. Апропо, току-що ме срещнаха българи, които работят в Ливърпул, и стана дума, че по-старите фенове на „Анфилд“ и досега помнят онези намеси на Джони Велинов.

Другият е гостуването на най-силния испански отбор по това време Реал Сосиедад, когато големият вратар геройски запази нулевото равенство, като накара футболистите им буквално да се хванат за главата от безсилие. В България слушахме мача по радио „Хоризонт“ и треперехме, чувайки как атака след атака баските ни мачкат и непрекъснато Джони спасява. По-късно вече се появиха някои кадри, разкази на очевидци, че именно това е най-силният мач в кариерата на Велинов, влязъл завинаги в митологията на ЦСКА и българския футбол, наред с двубоите срещу Ливърпул, Нотингам, редица страхотни представяния срещу Левски и т.н.

Най-важното е, че освен любовта на своите той спечели уважението на чуждите и неутралните. А това е по силите на малцина. Опитвайки се да намеря обяснение защо Джони и неговият близък приятел Георги Димитров-Джеки се превърнаха в консенсусни фигури за българския футбол, спорт и общество, стигам до едно елементарно обяснение. И двамата съчетаваха в себе си талант, красота и човешка доброта. А тази „света троица“ принадлежи на ограничен брой богоизбрани на земята.

Интересно е, че в онези времена се смяташе, че футболист на 30 години е ветеран. С този етикет Велинов беше капитан и настойник в отбора, спечелил златен дубъл с промотираните от Димитър Пенев младоци Ицо, Любо и Емо. Мина време, той игра в Португалия и у нас, преди да се завърне през лятото на 1991 година и отново да стане шампион под ръководството на Паро Никодимов. Освен това отстрани в исторически сблъсък Парма, който тръгваше да печели европейски трофеи с големи футболисти като Бролин и Агостини в състава…

Възхищението към Велинов не е само като към велик вратар на ЦСКА, свързал името си с може би най-ярката европейска епопея на славния армейски тим, но и за това, че винаги остана верен на своята любов към клуба, неговите привърженици, идеята и емблемата. Под фанфарите на успехите, титлите, европейските кампании е лесно. Трудно е, когато ножът е опрял до кокала и трябва да се защитават на живот и смърт родовата памет и каузата. А Джони направи точно това. В най-тежкия период в историята на 31-кратните шампиони, когато на ръба бе поставено оцеляването на великия армейски клуб, с Димитър Пенев, Паро Никодимов, Митата Якимов, своя връстник и съотборник Пламен Марков застанаха  като стена пред опитите за разбиване на червената общност, фалшификация на ценностите и продаване на историята на ЦСКА. Този принос на Велинов заедно с другите гиганти от червената митология е много по-важен от всички титли, отличия и спасявания. В този момент Джони бе един от спасителите на ЦСКА и това не бива да забравят новите поколения. Със своя авторитет, аура, невероятно човешко излъчване той показа на свои и чужди, че ЦСКА е единствен и неделим със своята родова памет, ценности и символи, един от които завинаги ще остане Джони Велинов!

Материал на Георги Атанасов, „Тема Спорт“