Най-силното оръжие на ЦСКА е най-големият проблем?

Една от големите новини от зимната подготовка на ЦСКА беше преминаването към нова тактическа постройка от страна на Христо Янев. С привличането на халфовете Ебонг и Соле и крилата Пиедраита и Перейра, както и с ренесанса във формата на Мохамед Брахими, треньорът получи много повече опции в състава и започна да налага формация 4-1-4-1. 

Армейците завършиха миналата година с вариацията на 4-4-2 с ромб в средата на терена, като в атака си партнираха Питас и Годой, а в средата на терена действаха четирима вътрешни полузащитници. От зимата обаче наставникът започна да залага изцяло на подход с изявени крила, който отключва потенциала по фланговете и прилята на традициите на ЦСКА за разнообразен, офанзивен и динамичен футбол. Заради липсата на типичен плеймейкър пък той разчита на един футболист в предмостието на отбраната, най-често Жордао, и двама халфове в пространството зад централния нападател.

Всичко това звучи отлично на хартия, а и донесе добри резултати в началото на пролетта. Но постепенно започна да зацикля, а най-големите пробойни лъснаха при тежката загуба с 0:3 срещу Лудогорец в Разград. И най-големият проблем е липсата на каквато и да е гъвкавост на ЦСКА, що се отнася до постройката на терена. Без значение дали посрещат Ботев Враца, или гостуват на хегемона Лудогорец, червените излизат с една и съща схема и стил. И орлите се възползваха от това по най-добрия начин. Те нараниха фатално ЦСКА през най уязвимата зона – между защитата и халфовата линия, където Жордао твърде често се оказва неспособен сам да спира противниковите набези. В почти всеки мач опонентът поне по два-три пъти нахлува директно срещу червената отбрана, преодолял като на шега халфовата линия. И докато в останалите случаи армейците се разминаваха, то Лудогорец рядко прощава.

Затова и Янев трябва да покаже доста по-голяма приспособимост до края на сезона, тъй като му предстоят още 4 сблъсъка с орлите и 3 с вечния съперник Левски. Макар да разполага с много качествени халфове, ЦСКА тотално загуби битката в средата на терена в Разград и от треньора се изискват отговори. Дали формация 4-2-3-1 не би била по-оптимална в сблъсъците в челото на класирането, където защитата е подлагана на по-голям натиск? Промяна на схемата далеч не означава изневеряване на принципите, или смяна на подхода. Спрямо изпълнителите и индивидуалните задачи, понякога 4-2-3-1 може да се окаже дори по-офанзивно от 4-1-4-1. Което в Разград бе разпиляно на пух и прах, може би и заради липсата на достатъчно сработеност между всички футболисти в средната вертикала от терена. И от тази гледна точка по-голяма наситеност в дефанзивните линии звучи като добър вариант за повишаване на стабилността пред Лапухов. Ебонг и Жордао биха могли да оформят отличен дует е средата на терена, който да е нагърбен както с дефанзивни действия, така и с изнасянето на топката. Пред тях един измежду Ето’о и Соле пък би бил доста ефективен, освободен до голяма степен от ангажименти в защита и насърчен да оперира по целия терен в пространството зад централния нападател.

Припомняме, че Станимир Стоилов налагаше 4-2-3-1 в Левски, а срещу Лудогорец и в европейските мачове обръщаше към 3-5-2. Хулио Веласкес прави всевъзможни въртележки в състава си, а Димитър Димитров-Херо също е сред еталоните за успешни български треньори, умеещи да проявяват гъвкавост спрямо характеристиките на съперника.

Изконните ценности на ЦСКА изискват отборът винаги да изглежда офанзивно и агресивно, но в модерния футбол това трудно може да се случва с един и същи подход, постройка и стил във всеки мач. В момента армейците изглеждат лесно разгадаеми и предстоящата пауза в първенството дава отлична възможност на Янев и помощниците му да отработят планове Б, Ц и Д, към които да пристъпват спрямо различните съперници и ситуации. В противен случай може още след два месеца да освободят своите бунгала на базата в Панчарево.

Материал на Мартин Костадинов, в-к Тема спорт, заглавието е на Gol.bg

Снимка: БГНЕС