Христо Янев го закъса: ЦСКА става все по-разгадаем

ЦСКА показа разочароваща игра и срещу Монтана, макар и на “Огоста” да се измъкна – този път с 1:0, след гол в добавеното време на Петко Панайотов. Спортният журналист Тодор Шабански направи анализ на поредната невзрачна червена продукция в своя YouTube подкаст, като отчете, че ЦСКА става все по-разгадаем за противниците си.

“Не знам кое надделява в привърженика на ЦСКА след такъв инфарктен мач — дали радостта от успеха, защото победата си е победа, особено дошла след толкова трудности и след толкова мъки, или пък недоволството от това, което показва като продукция отборът на червените от София в последно време.

Монтана срещу ЦСКА в предпоследен мач от тази фаза от първенството преди плейофите, редовния сезон. Всеки мач срещу съперник от тази черга напоследък е трудно препятствие за ЦСКА. А да не говорим, че гостуванията в Монтана по принцип хич не са лесни за червените. Тамошният отбор е подкрепян най-вече от кмета и от Общината през последните години. Мисля, че кметът на Монтана е най-дългогодишният кмет в последно време — но той е толкова запален по Левски и ултрас, че във всеки мач Монтана се хвърля много здраво срещу ЦСКА.

Монтана в момента са на последно място, почти неспасяеми и повечето коментатори ги броят за изпадащи, но ето че ЦСКА направи един много труден мач именно срещу последния. В последните няколко срещи срещу отбори, които са в долната половина на таблицата, да не кажа част от тях и изпадащи, ЦСКА започва да се мъчи.

Червените лазят по нервите и на свои, а днес и на чужди, защото в последната минута така да вкараш гол, сигурно са разочаровали доста от тези, които мразят тима, но факт е, че ЦСКА забуксува преди дербито, а нещо се “счупи” в играта. Преди тя не беше толкова ялова. Това, което видяхме на “Огоста” като продукция, изобщо не задоволява. ЦСКА за четвърти пореден мач се мъчи на терена, защото тук слагам — имаше някакви наченки за добра игра и по-скоро добро начало срещу Лудогорец, но след това видяхте какво се случи.

След това мачът с Добруджа, който бе спечелен много трудно, с Берое играта изобщо не се хареса, а да не говорим за вчера — този мач в Монтана, който сигурно и червени привърженици, и футболисти, и треньори искат да забравят час по-скоро. Фактът е, че ЦСКА става все по-разгадаем и това не е добре, дори като моментна форма. Така и преди споделих с вас — ако всичко е насочено към плейофите, е окей. Обаче ако точно преди плейофите ЦСКА забуксува и показва някакъв спад в играта, това неминуемо ще се отрази, защото оттук нататък ЦСКА няма “празни” мачове, няма леки срещи.

Смятайте — три мача с Левски – от последния редовен кръг и двата, които са вече сигурни в плейофите; четири мача с Лудогорец — два за Купата и два в плейофите, и два с ЦСКА 1948. Виждате каква поредица следва, но да поразсъждаваме какво се случва в ЦСКА – защо са така безсилни и особено срещу аутсайдерите? Ясно е, че срещу тях се играе трудно – срещу по-затворени защити, но някак си всичко това, което се случва, оставя една горчилка във феновете на ЦСКА. Въпреки, казвам, че трите точки са си три точки и ЦСКА продължава към вечното дерби, което е в понеделник.

Все пак след този мач нека отбележим — ЦСКА с тези три точки влезе в тройката, макар и с мач повече от ЦСКА 1948, и е само на четири точки от хегемона Лудогорец. Това е хубаво да се отбележи и да не се забравя, защото много хора пропускат Христо Янев откъде тръгна. Да, има неща, които много дразнят в играта, които изобщо не се харесват. Но все пак трябва да се отчита и това откъде тръгна този треньор, преди да се отписва тотално, както има вече и някои, които искат и да се смени.

Днес Христо Янев не изневери на последните си виждания за играта като схема, като стил, дори като състав. И не мога да кажа, че с нещо изненада съперника. В това отношение аз и преди отбелязах, че ЦСКА става разгадаем. Може би това е причината, тъй като Христо Янев опитва да сработи тези футболисти, които са още в много “суров” вид. Съставът е много несработен, разконцентриран, дебалансиран — всичко, което така се отнася за едни футболисти, които очевидно имат качества, но някак не могат на терена да покажат тази комбинативност между тях, която да им даде съвсем друг облик на отбора.

Сега дали Христо Янев излезе днес със състав и начин на игра с поглед към вечното дерби? Със сигурност няма как. Треньорите ви казват винаги: „Ние гледаме следващия мач“, но забравете — винаги има едно наум. Причината да смятам това и да го споделям с вас е дори и само присъствието на Бруно Жордао на пейката. Правилно решение в такъв труден мач, в който видяхте как дори само накрая и Анжело Мартино, и Лео Перейра от нищото си изработиха положения, защото в края мачът става неуправляем и в желанието си да вземеш победата ставаш малко по-дебалансиран, разконцентриран, ядосан.

И нищо чудно Жордао днес да си беше изкарал този девети картон, който щеше да го лиши не само от дербито с Левски, ами най-вероятно и от първия полуфинал, който предстои с Лудогорец. Така че в това отношение оправдавам решението на Христо Янев да го остави на пейката и дори хубаво, че не го пусна изобщо в мача, защото Жордао има изключителна роля и огромна важност, със значение в играта на ЦСКА.

Имаше три промени — Лумбард Делова на мястото на Адриан Лапеня, който се завърна след наказание; Исак Соле на мястото на Жордао, както вече споменахме; и Йоанис Питас беше предпочетен пред Сантяго Годой. Сега не мога да кажа — това е някакъв спор, който започва вече да омръзва: кой да бъде, кой да не бъде на върха на атаката. Но факт е, че в последно време нещо се случва с Питас и с Годой — те нямат този коефициент на полезно действие, който се изисква от тях като централни нападатели.

Питас изпадна в някаква “суша”. Дори отиграванията му са далеч от това, което в началото виждахме — този хищник, който стреляше отвсякъде. Сега някак си е бавен. Като вземе топката, както и преди споделих, има някакви паразитни докосвания, все гледа да обработи, и от това се губи бързината. Годой също — първото му докосване обикновено не е много чисто. Дано да е временен този спад при тях, но те са длъжници в последните мачове на отбора. Капитан беше Питас — само маркирам. И отново лентата продължава да се движи от ръка на ръка, вярно в отсъствието на Жордао и на Лапеня. Испанецът влезе в последните минути.

Наказан беше Брахими и мисля, че това се усети. Усети се най-вече по това, че дори смените, които направи Христо Янев, изключвайки това избухване на Петко Панайотов, за което ще спра подробно, някак си не освежиха отбора до последните минути, дори до добавеното време. Помните какво се случи в миналия мач с Берое, когато Брахими изведнъж освежи отбора. Така че аз отчитам и друго — в резервите на ЦСКА днес имаше само един чист нападател — Годой, и той влезе. Накрая двамата заиграха с Питас. Това беше ход на отчаянието, няма какво да се лъжем. Христо Янев беше притиснат до стената и нямаше какво да прави.

Но както говорим, че е голяма скамейката, “дълга”, когато има такива мачове, където се закучват, както се казва, и няма кой как да отбележи гол, виждаме, че ЦСКА има само един нападател като опция. Отново само го маркирам, че ЦСКА беше без българин сред титулярите и е хубаво сега, че Панайотов отбеляза този гол, донесе победата, защото има такива мачове и такива играчи, които донасят победата, за да можем да направим сравнение и да видим, че Петко понякога заслужава да започва като титуляр.

Решението му днес, при толкова много пропуски и такива неточни решения от страна на други футболисти — имаше толкова много непредизвикани грешки, недодадени подавания, прибързани отигравания и така нататък — ето, в точния момент това е големият футболист. И след като така съм се спрял на Петко Панайотов, ще кажа, че той не за първи път показва характер и майсторство, защото това е абсолютно майсторство в решителни моменти, в последните минути, когато нямаш повече шанс и трябва наистина да решиш мача, а той успява.

Сетете си със Септември есента какво се случи — победата на ЦСКА дойде именно в последните минути и пак благодарение на Петко Панайотов с едно прекрасно изпълнение. Спомням си и един негов гол за младежките национали срещу Чехия, когато отново той донесе победата с много красиво отиграване в наказателното поле на гостите. Вчера също, освен че си бе на точното място, отчитам асистенцията на Годой, който много хубаво реши да не блъска топката към вратата в една ситуация, която беше загубена за него — със скъсен ъгъл, много малък ъгъл и нищо нямаше да се случи. Имаше там и футболисти, и вратар на Монтана, а той хитро върна топката назад.

Да, това действително достави прекрасен шанс на Петко Панайотов, но ми прави впечатление, че само доста талантливи футболисти, майстори, са способни на правилни решения в такива изключително ключови моменти от двубоите. ЦСКА игра срещу един отбор, който беше предприел очаквана тактика. Едва ли Христо Янев е бил изненадан от това, че Монтана се подреди с петима в защита, че беше силно прибран, “паркирал автобуса”, както се казва, и се оказа, че ЦСКА няма аргументи срещу подобни отбори.

Дори напротив — към края на двубоя, в последните десетина–петнадесет минути, настана един хаос и футболистите на Монтана тръгнаха да си вземат трите точки и имаха дори, бих казал, по-чисти положения, някак си като изградени атаки, защото ЦСКА непрекъснато се блъскаше в една стена. Блъскаше се, блъскаше се и след това трябваше да възпира скоростните атаки на Монтана. Много хубава тактика беше предприел треньорът на Монтана Атанас Атанасов — прибрани и когато вземат топката, с бързи контри.

Тук искам да кажа няколко положителни думи за това, че ЦСКА започва да се справя с тези бързи прегрупирания в отбрана. Имаше тук-таме някои грешки, но общо взето бяха готови, а не както се изненадаха в мача със Септември и с още два-три двубоя. Още в началото на двубоя бе налично изтръпване за феновете на ЦСКА, тъй като и Делова се хвана за крака, после имаше една подложка срещу Джеймс Ето’о. Това са двама футболисти, които са изключително важни за ЦСКА и тяхното отсъствие на дербито щеше да бъде направо катастрофално.

Но аз отбелязвам това, че имаше един свободен удар на Ето’о в 45-ата минута, а първият пробив в отбраната на Монтана се случи едва в 42-рата минута. Дотогава ЦСКА направо нямаше никакво решение срещу тази сгъстена защита на Монтана — нито вляво, нито вдясно. Направи през първото полувреме девет докосвания в наказателното поле, но те бяха абсолютно безопасни. Ударите бяха четири през първото полувреме, един от тях точен. Монтана нямаше нито един удар през първото полувреме, но общо мачът завърши с четири удара на Монтана без нито един точен и десет удара на ЦСКА, два от които точни, единият от които се превърна в гол. Което не говори добре за точността и ефективността на шутовете на ЦСКА.

Иначе, като сме тръгнали за статистика, нека да ви кажа, че през първото полувреме имаше пет центрирания, защото това също е много важно как се доставя топката в наказателното поле на съперника. Пет центрирания в наказателното поле на Монтана. Четири от тях бяха на едно абсолютно копи-пейст — вече всички знаем за какво става дума отдясно. Общо за мача ЦСКА завърши с десет центрирания, изсипани топки в наказателното поле на съперника. Безпричинните грешки, тези отигравания, за които казах, че доста пречат, създават доста брак в играта на ЦСКА.

През първото полувреме бяха пет, общо в мача станаха петнадесет, но както казах, в края играта стана толкова хаотична, че действително по целия терен се вършеха какви ли не безумия. И то е нормално — футболистите са уморени, изнервени, решени на всичко само и само да стигнат до победата и тогава не са много тези решения с хладък ум. Позитивното от това първо полувреме беше, че Монтана завърши без удар.

Второто полувреме започна без смени на почивката. Така беше решил Христо Янев. Може би сега — дали в подобен мач, в който виждаш, че първото полувреме нищо не се случва, не е добре да не се предприемат никакви промени — но той си знае най-добре. Победителите не ги съдят, но това не ни пречи да спестим критиките към продукцията, която за пореден мач не задоволи.

Прави ми впечатление, че Пиедраита през второто полувреме мина за известно време вляво, но отдясно някак е безопасен. Винаги бяга от тъча навътре, а играе много, как да кажа, без да се мъчи да мине един на един, да излъже, да пробие по тъча до корнера, оттам да центрира. Почти няма центрирания от Пиедраита, а той все пак е крило. Спирам се на една атака на Монтана в 47-ата минута, защото тя беше много показателна и домакините до голова ситуация. Тя не беше чак толкова опасна, но стигна до вратата на червените с над 30 подавания.

За какво наблягам на този факт? Вярно, това беше изолирана атака, единичен случай, но струва ми се, че ЦСКА много спадна в показателя по отношение на бързо отнемане на топки. Оставят съперника да си разиграва дълго време топката. Аз си спомням, че през есента ЦСКА това беше едно от силните оръжия в арсенала на Христо Янев — когато се изгуби топката, двама-трима футболисти правят числено превъзходство в дадена зона, бързо “задушават” съперника и му отнемат топката. Не му дават възможност.

А тук — 30 подавания и ЦСКА не можа да вземе топката, докато Монтана си стигна до наказателното поле на Лапухов. Това е много опасна тенденция и дано е само временно, защото стилът на ЦСКА предполага, при условие че е силно изнесена линията на защитниците, когато изгуби топката, веднага да си я взима, за да не дава възможност съперникът да се възползва от тази огромна празна зона между последните защитници на ЦСКА и Лапухов.

Друго, което искам да споделя, е играта на Соле, защото той мисля, че за втори път в този полусезон започна като титуляр. Да, защото сега се наложи — Жордао го няма. Но Соле не е Жордао. Соле някак си засега не е и Ето’о, с всичките кусури и плюсове на Джеймс. Все има някои избухвания, но има и много брак в играта му — едни недодадени топки, едни отскочили, спорни, много спорни топки, от които стават и контузии, от които се губи и притежанието. Исак мисля, че още е “длъжник”. Той може много повече, защото помним играта му в Славия и това, което преди да отиде в Турция показваше.

Друго притеснително е, че се създадоха в края едни проблеми пред Лапухов след изпълнение на корнери от играчите на Монтана. Два ъглови удара и топката все преминаваше, без да може някой да я изчисти. Като по чудо от втория корнер, който беше вдясно на вратата на Фьодор, не стана гол. Това става няколко минути преди края на редовното време и след това върви гони Михаля, ако се случи белята. Имаше и другото притеснително, освен играта на Пиедраита вдясно — несигурността в играта на Пастор. Стават едни пробойни вдясно на Лапухов. Трудно се запълват.

Вляво не е чак толкова притеснително. И Мартино някой път бърка, но Анжело го гледам — такъв, като петле, бърза, възвръща, опитва, докато Пастор някак си…Лошото е, че там Христо Янев няма и алтернатива, защото на пейката е Турицов. Не знам дали това няма да се отрази на тактиката му във вечното дерби и той отново да започне с трима централни, така да насити защитата си. Има напредък по отношение на стабилността, но отново казвам — това е едно от слабите звена на ЦСКА и все още там няма перфектна сработка.

Толкова за Монтана. Отново подчертавам, че победителите не ги съдят. Всичко е добре, когато завършва добре. Нека с тези клишета да завършим и коментара за този мач”, каза Шабански в своя YouTube подкаст “Добавено време”.