Техническият директор на ЦСКА Михаил Александров даде интервю за Академия УЕФА, където преди няколко години изкара специалната програма MIP, насочена към бивши национални състезатели.

Г-н Александров, какво ви мотивира да се включите в програмата UEFA MIP?

– Винаги съм искал да бъда различен, не само като футболист, но и сега във втората си кариера. Смятам, че ти трябва нещо допълнително, за да се откроиш, нещо, което да те отличава от останалите. Затова се свързах със Стилиян Петров, който е възпитаник на MIP. Той ми показа пътя и изигра ключова роля в решението ми. Без него вероятно нямаше да направя тази крачка. По това време той беше единственият българин, завършил програмата. Сега с гордост мога да кажа, че вече сме двама, и се надявам в бъдеще да станат още, защото това е много изискващо, но изключително ценно преживяване.

Кой е урокът по лидерство от програмата, който използвате в работата си?

– Честно казано, използвам почти всичко, което научих в програмата MIP, по един или друг начин. Опитвам се да водя чрез личен пример и да показвам на хората колко е важно нещата да се правят правилно. Реалността е, че футболът в България все

още изостава в някои аспекти и трябва бързо да наваксаме. Имаме много неща за подобряване и трябва да се движим по-бързо от останалите, за да затворим тази разлика. За мен лидерството е в основата на това. То влияе върху събирането на данни, вземането на решения и начина, по който градим бъдещето.

Завръщането в ЦСКА като технически директор сигурно е било специално. Как се чувствате?

– Мога да дам десет различни отговора от десет различни гледни точки. Това е клубът, в който започнах футболната си кариера на шестгодишна възраст, така че да се върна тук за втората си кариера означава много. Има сантиментална страна, но в същото време се чувствам още по-мотивиран да успея. Искам да върна нещо на клуба, който ми даде всичко. Всеки ден усещам отговорността да давам повече от сто процента.

Как изглежда успехът за вас в тази роля извън спечелените мачове?

– Много фенове на ЦСКА отдавна чакат да видят бивши играчи да влизат в ръководни роли и да поемат отговорност. Те искат човек, който разбира клуба и знае какво прави. Не непременно най-шумният в стаята, а най-умният. Надявам се да бъда този човек за тях.

Кое ключово решение сте взели и е променило посоката на клуба?

– Моят опит можеше да ме насочи към треньорството или традиционна роля на спортен директор, но аз винаги съм искал да работя в административния дял на футбола и да бъда част от процеса на вземане на решения. Когато се присъединих към клуба и разговарях със собственика, за мен беше ясно, че най-голямата промяна, която трябва да направим, е в инфраструктурата. В България много собственици се фокусират

силно върху трансферите и краткосрочните резултати, но не се обръща достатъчно внимание на дългосрочното развитие. За мен инфраструктурата е всичко. Там се изгражда устойчивият успех. Това отнема време и не всеки вижда напредъка веднага, но след две-три години ще имаме съоръжения, каквито българският футбол не е виждал. Това е нещо, с което съм много горд.

Какъв съвет бихте дали на човек, който иска да стане технически директор?

– Най-важното е да спреш да мислиш като футболист и да започнеш да разсъждаваш като директор. Като играч се фокусираш върху терена, тренировъчната среда и съблекалнята. Но зад кулисите има много повече – организация, бюджетиране и планиране. Като футболист не виждаш колко много хора са замесени или как работи всичко. Този преход е най-голямото предизвикателство. Но ако подходиш правилно, всичко си идва на мястото.