Поредният епизод от добре познатия сценарий

Не, не е само този мач.

И не, не става дума за единична грешка, за човешки фактор или за „трудна ситуация“, която съдията не е видял. Това, което виждаме, отдавна не е случайност – това е модел. Повтарящ се, предвидим и до болка ясен за всеки, който не си затваря очите.

Пародията в Разград просто беше поредното доказателство.

Когато правилата важат избирателно

Срещу ЦСКА стандартът винаги е един – по-висок, по-строг и по-удобен за отсрещната страна. В същото време, когато става дума за Лудогорец, правилата сякаш стават разтегливи.

Ситуации, които в едната половина на терена са нарушение, в другата се подминават с жест „играйте“. Картони, които за едни се вадят мигновено, за други остават дълбоко в джоба на съдията. А ключовите моменти? Те почти винаги накланят везните в „правилната“ посока.

Но да, нека пак говорим за тактики.

Удобният разказ

Ще се намерят анализатори, които ще обяснят как всичко опира до класа, до стратегия, до „правилния футбол“. Ще чуем познатите клишета – кой как се подредил, кой как пресирал, кой как контролирал темпото.

Само че има един проблем: когато основата е изкривена, всичко отгоре е без значение.

Каква тактика се играе, когато правилата не са еднакви за всички?

Хорът на доволните

Разбира се, ще има и аплодисменти. Ще има и подмятания, и подигравки. Познатият хор от доволни – тези, които печелят от ситуацията, и тези, които просто обичат да гледат как ЦСКА е удрян.

Същите ще обясняват как всичко е „в рамките на нормалното“. Същите ще се смеят и ще омаловажават. До следващия мач. И по-следващия.

Истината, която не се харесва

Истината е проста: проблемът не е в един мач. Не е в едно решение. Не е в един съдия.

Проблемът е в системата, която позволява това да се случва отново и отново – без последствия, без отговорност и без срам.

И колкото повече се правим, че не го виждаме, толкова по-дълго ще продължава.

И въпреки всичко

Накрая остава едно – позицията.

За едни това е просто футбол. За други – кауза.

Георги Пешев, Gol.bg