Георги АТАНАСОВ

В спорта и живота понякога обстоятелствата се стичат така, че едно събитие или изпитание може да зачеркне много негативи със задна дата и да донесе големи позитиви в бъдеще. Точно такъв изглежда реваншът на ЦСКА срещу Карабах тази вечер от 21:00 часа. Този двубой може да се окаже не просто Рубикон, а много ясна гранична бразда между тежките преживявания на 31-кратните шампиони и техните привърженици през последните години и усещането за едно оптимистично бъдеще. То естествено се свързва и с очакваното завръщане в историческия армейски дом в Борисовата градина.

Дотогава обаче има време, а до изпитанието срещу азерите остават броени часове. Какво може да се каже в преддверието на съдбоносния двубой? Първо е необходимо да се подчертае нещо, за което не е нужно да бъдеш професор по футбол от ранга на Венгер, за да видиш – вторият мач ще бъде много по-труден от първия.

свързани статии

В Баку идеята беше ясна – да не се допусне гол и съперникът да бъде пресиран дълбоко в неговата половина, за да се отдалечи опасността от вратата на Лапухов, предвид проблемите в червената защита. В реванша обаче трябва хем да се пази собствената врата, хем да се вкарва в другата. Така че задачата пред Христо Янев и неговия щаб е изключително трудна, близо до драматична.

Как точно да бъде направена тактическата настройка? Как да се подходи – дали да се изчаква, или да се атакува от самото начало? В каква степен да се намери балансът между различните моменти, етапи и сюжети на мача, тъй като безспорно една такава битка преминава през различни перипетии?

Това е много трудна работа и затова очаквам този Рубикон с голяма надежда, но в същото време и със сдържан оптимизъм. Добре познаваме жестоката природа на футбола и садистичното равновесие на везните между щастието и мъката, което понякога зависи само от едно мигване на Фортуна.

Каквато и предварителна подготовка да бъде извършена и каквито и тактически модели да се начертаят, в крайна сметка всичко тежи върху плещите на играчите и тяхната продукция на терена. Не на последно място е и морално-психологическият фактор. Ако този Рубикон стоеше пред ЦСКА преди години – дори без да се връщам към златните поколения, покорили Европа, а към отборите, в които играеха Христо Янев и Валентин Илиев, щях да бъда с една идея по-спокоен, без да подценявам рисковете и съперника. Сега притеснението идва от това доколко чуждестранните футболисти могат да се превъплътят в родовия ген на убиеца на европейски шампиони.

През годините ЦСКА, в каквото и състояние да е бил, е успявал да покаже най-доброто си лице на европейската сцена. В Баку отборът надхвърли моментния си ръст. Сега, седмица по-късно, би трябвало да продължи този скок на още по-голяма височина. Да не забравяме, че този мач, освен емоциите, традициите, психологическите фактори и всичко останало, отваря вратата за участие в Европа до Коледа. Шансовете за това ще се увеличат драстично.

Ако ЦСКА прескочи Карабах, нормално е да се очаква страхотен емоционален подем в отбора. Тогава той би трябвало да изяде всеки следващ съперник както на международната, така и на вътрешната сцена. На прибиране от Баку ставаше дума с хората от ЦСКА, че на всяка цена трябва да бъде спечелен мачът с Ботев, а след това Карабах да се елиминира с всички възможни средства, дори и с помощта на съдбата. Оттам нататък отборът трябва да лети. Да лети, макар че точно с крилата има проблем…