ЦСКА се прероди и вече е на гребена на вълната

Най-срамните 17 минути за ЦСКА. Това бе заглавието на един от централните материали в „Тема Спорт“ след реванша между армейците и Дери Сити в Северна Ирландия, в който възпитаниците на Христо Янев бяха принудени да изпълняват отчаяно опълчение, за да отстранят скромния британски противник. Кой тогава би предположил, че в следващите 3 мача срещу несравнимо по-класни опоненти ЦСКА ще запази мрежата си суха и почти няма да има положения пред своята врата. Защото към финалната паника в Дери можем да прибавим и двата гола на ирландците в София, попадението им в реванша, както и още куп положения на „Райън МакБрайд Брендиуел“, включително и греда.

Голямата разлика между онези, меко казано, колебливи представяния и последвалите стабилни изяви срещу Карабах и Макаби Тел Авив е свързана с променения тактически подход на Христо Янев. Треньорът заигра с формация 3-5-2 в европейските мачове и това промени цялостния облик на армейците в дефанзивен план. Едни и същи футболисти показват коренно различно лице в зависимост от задачите, които имат на терена.

Фундаментът тръгва от тройката в ядрото на ариергарда, където неубедителните в началото на сезона Теодор Иванов и Факундо Родригес намериха изключителна опора в лицето на Жан-Филип Гбамен. Поставен в центъра на триото, бившият футболист на Майнц и Евертън е последна преграда за нападателите, подсигурява прецизно партньорите си и носи най-голямата тежест в зоната пред наказателното поле. В същото време страхотните му технически качества му позволяват уверено да изнася топката и дори да улеснява халфовете, като праща прострелни пасове по земя или пък дълги диагонални подавания по крилата. Всичко това дава много по-голяма сигурност и увереност на Иванов и Родригес, като в реванша с Карабах именно българският национал беше сред най-добрите на терена.

Драстична е разликата в изявите и на Давид Пастор. Докато Анжело Мартино бързо намери формата си отляво на отбраната и бе сред най-постоянните футболисти на ЦСКА още през миналия сезон, с принос и в дефанзивен, и в офанзивен план, то дефицитите на бразилеца в защита остават предизвикателство за треньорския щаб. И изнасянето му по-напред по терена с бранител зад гърба, който пряко да го подсигурява, се оказа прекрасно решение. Срещу Карабах и Макаби на преден план излязоха най-силните качества на Пастор – голямата му енергия и скорост по терена, която помага както за маркирането на противников нападател един на един, така и за постоянните му набези в чуждата половина.

Припомняме, че корнерът, от който дойде вторият гол в Батуми, дойде след далечен удар на бразилеца, който бе изнесен високо по фланга. А той бе и архитектът, и асистентът за третото попадение на Цварц, когато осъществи пробив по учебник в полето на Макаби и в точния момент чукна към тарана, за да му остави достатъчно време и пространство да подготви смъртоносния си удар.

Мартино също показа, че се чувства комфортно в новата роля, а не трябва да се пропуска и друг акцент – диагоналните подавания към бековете, които свалят с едно докосване топката към излезлите на фланга нападатели. Още един акцент, който отваря противниковата отбрана и прави червените халф-бекове изключително полезни.

Така, само броени седмици след катастрофалното представяне на защитниците на ЦСКА в Северна Ирландия, сега те са на гребена на вълната и показват най-доброто си лице.

Материал на „Тема спорт“

* заглавието е на Gol.bg