Само твърда ръка може да извади потенциала на ЦСКА

Носителят на купата на България ЦСКА продължава да търси нов треньор. Въпреки колебливото представяне и загубените точки в първенството, отборът вече показа в отделни мачове, че разполага с необходимата класа и потенциал.

Журналиста Тодор Шабански смята, че големият въпрос е дали новият наставник от чужбина ще успее да подреди този потенциал и да извлече максимума от него. Очаква се испанец да поеме армейците. 

„Предлагам ви едно извънредно издание на YouTube подкаста „Добавено време“, което ще посветя на въпроса: ЦСКА – а сега накъде? Една равносметка и по-скоро поглед към бъдещето. Какво могат да очакват червените фенове, след като отново трябва да се смени треньорът? Какво стори ЦСКА досега в първенството и в европейските турнири?

Остава впечатлението, че има ново катерене, липса на постоянство и че ЦСКА е, както го описвам аз, двулик – отбор с две лица. Мога да озаглавя този епизод „Двулик ЦСКА очаква силна ръка“.

От една страна, виждаме няколко мача, които ЦСКА изигра много добре – и в европейските турнири, и в първенството. От друга страна, виждаме мачове, които напомнят за миналото и въобще не подхождат на това, което е ЦСКА и което привържениците искат да виждат.

Дори вижте само тази биполярност. ЦСКА е с най-резултатното нападение в първенството и с пробита почти във всеки мач защита, при това с рано паднали голове.

В тази връзка се връщам и на последния мач – двубоя в Пловдив. Според мен той беше една голяма грешка и тя може да струва и титлата по-нататък. Дано не се стига чак дотам. Но когато виждаш, че отборът „пука гуми“, както се казва, когато е физически изтощен, имаш и опция да отложиш някои от тези европейски мачове, както Левски стори, или пък да направиш повече смени и ротации в състава.

Но се случи така, че ЦСКА загуби нови две точки – вече шест, което се трупа. И моето мнение е, че Дани Моралес, а и други български треньори, не могат по този начин толкова евтино да пропиляват шансовете си. Птичето ти каца на рамото. Ситуацията е такава. По една или друга причина. И сега ти изведнъж правиш този мач – говоря за Дани Моралес, – където той общо взето не издържа своя голям тест за годност и за потенциал. Най-вече дори по отношение на смените. Казах още в миналото издание на предаването, че, от една страна, Моралес трябваше да направи много по-рано смени. Още когато се видя, че на полувремето ЦСКА не води в резултата, трябваше да има някаква промяна, да се потърси някакво освежаване.

А то какво се случи? Дани Моралес чак до около четвърт час преди края не направи нищо. И няма как, без да промениш нещо, да чакаш от небето да падне победата. И още повече сегашните правила позволяват половината ти полеви отбор да бъде заменен още по време на мача. И тук в ЦСКА само три смени видяхме в последния мач в Пловдив, на „Лаута“, което пак показва, че нещо не е било както трябва и не бе потърсено достатъчното освежаване.

Видях, че и по отношение на анализатори, на колеги, на различни други специалисти, които се изказаха, доста коментираха тази картофена нива, поляната на „Лаута“, и това бе част от цялостната обстановка на стадиона. Аз само едно ще кажа. Действително продължавам да твърдя, че не това е основната причина ЦСКА да не победи в този мач, но има нещо друго и то е в тази Лицензионна комисия, която е част от това заспало ръководство на Българския футболен съюз.

За какво е тази Лицензионна комисия (ЛК), когато позволява двубои да се играят при такива условия? И по-рано може би ЦСКА трябваше да сигнализира за този терен, а сега ясно е, че те ще го оправят. Дори сега преместиха мачовете на Локомотив Пловдив в Пазарджик, на стадион „Г. Бенковски“. Обаче мачът с ЦСКА си е минал на картофената нива и сега кой откъде е. ЛК може да даде лиценз през май месец или през юни, а през септември този терен да е нещо съвсем различно. Може да е бил хубав лятото, а сега, есента, виждате в какво е. И в тази връзка всеки месец ЛК е длъжна да контролира какво е качеството на стадионите. Убеден съм, че някак си много леко се смъква качеството на българския футбол, без да се мисли за този продукт, който се предлага на зрителя.

Дори и Лудогорец се похвалиха, че има уникална милионна гледаемост на българския футбол. И при тази милионна гледаемост, за пореден път казвам, е престъпление българските клубове да не получават повече пари и да изнемогват, и да се чудят, и да фалират, и въобще всичко да няма терени и прочее, защото навсякъде, където и да се обърнете, дори на най-високото ниво на българския футбол, всеки казва: „Няма пари“. Има пари. Има пари. Вземете си ги най-накрая чрез телевизионните права. Стига сте давали на други да печелят на ваш гръб. Но това съм го казвал много пъти. А по какъв начин може да стане – дано най-накрая се усетят. Между другото, те трябва да се почувстват като партньори – отборите, имам предвид клубовете, не да се нацакват един друг. Не говоря само, да кажем, за Локомотив Пловдив, за Славия, за Лудогорец. Говоря за ЦСКА и Левски. Почувствайте се като партньори в един бизнес. Говоря за ръководителите на ЦСКА и Левски, които се надявам вече да имат едно по-модерно виждане за това какво е футболът. Почувствайте се като партньори, седнете, ударете един юмрук по масата срещу тези, които знаете кои са – взимат ви парите и не ви дават да печелите – и си оправете нещата.

Та връщам се в ЦСКА и то най-вече с един поглед към бъдещето, тъй като вече 20-и ден се чака обявяването на нов треньор. Не смятам, че забавянето е някакъв суперголям проблем и драма. Ако е за добро, ако е за това да се намери точният специалист, който да вдигне още повече нивото на червените, нека и да се забави.

Каква е разликата? Тъй като виждаме, че по същия начин, както в последните две години, и сега се завъртя рулетката в ЦСКА. Винаги започва първенството и септември някъде се търси нов треньор, което е ужасяващо за един отбор, когато той гони някакви големи цели. Точно когато е моментът да се натрупа инерция в Европа. Точно когато идват най-важните мачове, защото знаете, че те са обикновено края на септември, октомври, ноември, а ЦСКА си търси треньора за трета поредна година.

Оптимистичното според мен е това, че за разлика от предишните две години – когато се търсеше заместник на Стипич, а после и на Керкез, отборът някак си беше много „запушен“ и не се виждаше никаква светлина в тунела. Сега, по мнението на всички, аз също поддържам подобно становище, че ЦСКА загатва за класа. Имаше определени мачове, където се видя, че ЦСКА има много голям потенциал, стига някой да го събуди, да го държи на ниво и да извлече максимума от тези резерви, които е видно, че отборът притежава.

Какъв е изводът? Само класа не стига. В ЦСКА бе събрана доста класа, качество, особено с последните няколко трансфера, и то във всяка една от линиите. Но се вижда, че има и наличие на дефицити, които пречат да бъде разкрита докрай тази класа.

И видно е сега, че нещо трябва да се подобри, да се надгради, да се поизчисти, да се контролира по-добре. Кой и как ще го направи? Това е работа на ръководството при избора на треньор да прецени най-добре какво е нужно на червените.

Само маркирам, че дори и тази смяна, която се получи тук в една минизона, след като Христо Янев подаде оставка и отказа да води повече ЦСКА и дойде Дани Моралес като временен треньор, има някои неща, които загатнаха, че при една промяна ЦСКА може да извади много по-голям потенциал.

Какво имам предвид? Само за три мача, дали имаше и две-три седмици под ръководството на Дани Моралес, не че отборът нещо е цъфнал и вързал, но видяхме няколко положителни неща и аз ги отбелязвам. Едното е, че ЦСКА може да играе и с двама опорни полузащитници, при условие че често допуска голове, че защитата някой път е пробита и то още в ранните минути – може да сложиш и втория опорен халф. Видяхме, че при Христо Янев почти винаги се играеше с един такъв. Бе пробван и Гбамен преди отбраната и според много от мненията той може да помага там с много голям коефициент на полезно действие. Видяхме малко по-директен футбол, по-доминиращ поне като желание, с повече атаки. Нямаше го това бавене при подаванията между защитниците отзад.

А много ми хареса и този подход с извеждащите пасове между Ето’О и Цварц, както станаха два гола в предишните мачове, когато ЦСКА победи Арда и Локомотив София. Много хубави комбинации. Те бяха едно към едно копипейст. Имаше и някакъв съвсем лек прогрес при заучените положения от статични ситуации, но там има още много, много големи резерви. Видяхме и някои ротации за една по-дълга скамейка, но точно в мача с Локомотив Пловдив това нещо го нямаше. И от това, че Пастор бе поставен в единия мач на пейката, малко да си отърси главата, също имаше ефект. Видяхте, че веднага се видя нещо, някаква промяна. Съвсем малко, но намаляха непредизвиканите грешки. И се подобри коренно в два от трите мача представянето на Ето’О като настроение, защото знаете, че при него това е много важно. Как ще се подходи, кой как там му избистря главата, но се видя, че Джеймс направи два много силни мача с Арда и с Локомотив София.

И другото, което ми направи впечатление – по-малкото изритани топки от страна на Лапухов, с което се изнасяше напред играта. Въобще като че ли Лапухов много, много по-малко играе с топката, отколкото по времето, когато беше Христо Янев.

Има и обективни причини за всичко това. Както казах, трима-четирима футболисти дойдоха и вдигнаха класа във всяка една линия. Гбамен, Сенси, също Цварц.

Но продължавам да твърдя, че треньорът е най-важната личност в един клуб. Всеки там – от директори, президент, чичко-паричко, който и да е – всичко около отбора, около клуба, се върти около треньора. И по отношение на това е много важно. Чакаме с нетърпение да разберем какво ще видим оттук нататък на треньорския пост в ЦСКА.

Много грешни, много недостатъчно добри решения в последно време. Изреждаха се недоразумения, изреждаха се и малко по-добри треньори, но и те не можаха да дадат това, което се иска и което заслужава червеният клуб и червената общност.

Не е гаранция, че ако е чужденец, непременно ще успее в България. Напротив. Дори оставяйки настрана тези сърби, босненци и хървати, които са малко по наша черга, както се казва, общо взето досега почти нито един чужденец не е успял в българския футбол.

Дори само ако вземем в ЦСКА – Луиджи Симони, Алан Пардю, Енрико Катуци, Йоан Андоне, Едуард Йорданеску – големи имена, Делио Роси в Левски, да не изброявам пък в Лудогорец какви имена минаха и заминаха.

Но е видно, че нашите треньори имат някакво ниво, капацитет, който стига до една кота и не могат да я надскочат. Затова ето, че в Левски имаха шанса да наемат такъв треньор и той успя най-малкото да бутне хегемонията. Та по отношение на чужденците, както се казва, бъркаш в една торба и вадиш Хулио Веласкес, ясен типичен пример. А не е гаранция, че когато името е голямо, прочуто, когато е доказан специалист, ще се утвърди тук, в българската футболна джунгла.

И тук отговарям на тези, които, най-вече от синия лагер подпитват, защо се разделяте с Янев, след като записа победи и успехи. Контравъпросът е защо на „Герена“ уволниха Станислав Генчев, след като той също имаше победи. Виждате – всеки се стреми да надгражда и затова напълно нормален е стремежът на ЦСКА да вдигне още и още нивото, при условие че е ангажирал такива класни футболисти.

И когато говорим за новия треньор, чието име чакаме с нетърпение, по мои информации това ще бъде испанец, но казвам все пак – нека да изчакаме.

Но когато говорим за новия треньор, задължително всеки един, предполагам, от вас вижда в какви посоки ЦСКА има нужда от прогрес. Едното е физическата издръжливост и кондицията, защото особено видяхме какво се случи през второто полувреме на мача около Пловдив. Коефициентът на полезно действие от статични ситуации, насищането на фланговете, от което ЦСКА продължава да страда. Също така подобряване концентрацията и тази прецизност, особено в началото на двубоите, тъй като ЦСКА винаги тръгва много разбалансиран и неслучайно получава тези ранни голове, които тотално объркват всичко в отбора. Стабилност и много по-добро представяне на крайните външни бранители. А от друга страна виждам, че някак си средната линия, въпреки че е изобилие от добри футболисти, се представя някак хаотично и непостоянно. Тоест там е нужен един ред и една устойчивост. Използването на празните пространства, което видяхме с тази комбинация зад защитата, зад гърба на защитата на съперника, когато Ето’О подаваше на Цварц и така станаха два прекрасни гола. А психологическата стабилност, защото в отбора има футболисти, които според мен и според всички специалисти могат много повече, но се лутат. Един мач играят, друг не играят. Други пък изобщо не започнаха да играят в ЦСКА“, заяви Тодор Шабански.

Той се спря на коментара на колегата ни Мартин Костадинов „ЦСКА очаква пет попълнения след паузата“, в който акцентът е, че настоящи играчи, които в последно време са в немилост при червените или далеч от собствените си стандарти, могат да влязат успешно в ротацията на състава. Става въпрос за Исак Соле, Факундо Родригес, Лео Перейра, Тамиму Уору и Каталин Иту.

„Виждам, че и има една разработка при колегите от „Тема Спорт“, че ЦСКА има футболисти, които може да “активира” с добър подход, които хич не са за пренебрегване. Нужно е да имаш дълга скамейка и такива футболисти, на които може да разчиташ при контузени и наказани, за да се търси този доминиращ стил, така характерен за ЦСКА.

А и другото, което не опира толкова до треньора, колкото до ръководството, но трябва много по-мощна и навременна реакция по отношение на очевадни ощетявания на отбора от съдиите. Сега някак си става след дъжда – качулка. Пак добре, че го има. И виждате, че БФС реагира, когато ЦСКА си търси своите права.

Та това е общо взето в един преходен период, един много важен период, може би часове, дни преди да бъде обявен новият треньор.

И се надяваме, че, бъркайки в торбата със сериозни имена, ЦСКА ще сполучи и ще може да надгради оттук нататък именно със силната ръка на този треньор“, заяви Тодор Шабански.