Гиздол изкорени страха и промени лицето на ЦСКА

ЦСКА изигра един от най-силните си мачове в Европа през новия век. Срещу съперник, който е от екстра класа. Който е лидер в едно от петте най-големи първенства. Монако спечели с 2:1 на стадион „Васил Левски“, но истинският победител се казва ЦСКА. След толкова много години на лутане и немотия, при липса на успехи „червеният“ колос на България се завърна! Смела игра, голови положения и бурни ръкопляскания от 30 000 на трибуните. Ето това е ЦСКА, какъвто всички фенове на отбора искат. Мачът дойде ден, след като официално стадион „Българска армия“ вече е собственост на клуба. Всички процедури са минати и вече можем да очакваме мига, в който ще излезе съобщението: „Скъпи армейци, мачът ще е на „Армията“!“

Колко хубаво звучи и то след загуба! Но прекрасното представяне е и присъда за футбола ни. Кой българин на терена или на пейката липсваше в шоуто? Капитанът Теодор Иванов влезе за няколко минути в края и то може би заради контузията на Жан-Филип Гбамен. Другият национал Петко Панайотов го нямаше, както и Андрей Йорданов. Ръководството на ЦСКА гласува доверие на двама от така наречените млади наши треньори – Александър Томаш и Христо Янев. При кого от тях отборът игра така? Малко по-възрастният германец Маркус Гиздол дойде и обеща, че възможно най-бързо ще подобри представянето. Ако за две седмици работа скокът е толкова голям, то какво да очакваме след два месеца?

За ЦСКА мачът с Монако беше пето домакинство в Европа през сезона. Нито веднъж след 3:2 срещу Дери Сити, отстраняването на Карабах с дузпи, победната загуба с 1:3 от Макаби Тел Авив и направо конфузното 0:2 от ОФИ стадионът не се вълнуваше така силно, искаше и оставки. А и нито един от съперниците нямаше футболисти като гостите от Княжеството. Смятаният до преди няколко години за наследник на Лео Меси в Барселона нападател Ансу Фати и германският нападател Брунер вкараха головете. На терена беше японецът Минамино, шампион с Ливърпул. Вратар е Храдечки, първенец на Германия с Байер Леверкузен. И още куп други шампиони с Франция при младежки формации.

Срещу тези футболисти Гиздол убеди своите „червени“, че страшно няма! В почти всички статистики ЦСКА беше по-добър или поне равностоен на Монако. Особено при корнерите и ударите в посока на вратите. Няма как да разберем, но би било много интересно португалските рефери и ВАР дали щяха да се намесят по този начин, ако ситуациите за дузпи бяха в наказателното поле на ЦСКА. В крайна сметка трябва да приемем, че сега надигаме глава и подкрепата трудно би била в българска полза. Най-успелият ни футболист Христо Стоичков аплодира от ложата, после похвали отбора и феновете, заклейми реферите.

В тази вечер нито резултатът, нито съдиите бяха най-важното. Лицето на ЦСКА беше коренно различно. Едва няколко пъти през новия век „червеният“ исполин се вдигаше до подобни нива – при 3:0 над Шахтьор (Донецк), при двете победи с 1:0 над Байер (Леверкузен) и при 3:0 над Виктория (Пилзен). Останалото са няколко достойни равенства, завършвали най-вече със сълзи накрая.

Днес повод да плаче има българският футбол, който така и не може да изгради кадри. Защото и на другия наш европейски мач, в който Левски завърши 1:1 срещу НЕК на терена имаше само двама – Светослав Вуцов и Кристиян Димитров… Глобализацията е част от световния спорт и никому не можем да се сърдим да търси успехите с възможно най-висока класа. Но всички трябва да се замислим какво се случва с футбола ни, чиято проекция е и националният отбор.

Материал на Боян Бойчев, "Труд"

* заглавието е на Gol.bg