Бившият нападател на Милан и Ювентус Филипо Индзаги не се сдържа в новата си автобиография, разказвайки за връзката си с футбола. Голаджията, който сега е треньор, разкрива как Масимилиано Алегри го е тласнал към пенсиониране. Бившият нападател прекара ранните етапи от кариерата си в различни провинциални отбори, преди да пробие в Ювентус, където отбеляза 89 гола в 165 мача във всички състезания от 1997 до 2001 г.

След като впечатли в Торино, Индзаги се присъедини към Милан през 2001 г., където прекара последните 11 години от кариерата си, като помогна на отбора да спечели два пъти титлата, два пъти Шампионската лига и Купата на Италия, наред с други отличия. Той също беше част от отбора, който спечели Световното първенство през 2006 г.

Пишейки в автобиографията си „Правилният момент“, Индзаги първо разсъждава върху последния си гол на „Стадио Джузепе Меаца“ и какво означава това за него.

„Разбирателството с партньора е като танцова стъпка на дълги разстояния, трябва да работите добре по двойки, той трябва да ви сервира в точния момент и вие трябва да сте на точното място. Да си точно там в този момент. Започнах от засадата. Зеедорф беше разбрал предварително, пасът му беше перфектен, спрях го с гърди и го отклоних леко надясно. Но нямах нужда да гледам вратата, никога не ми е трябвало, „почувствах“ го.

„Фонтана, вратарят на Новара, излезе да ме посрещне веднага и да скъси ъгъла, поне така си мислеше. Направих финт на дясно и топката се озова в мрежата. полудях. Изтичах при агитката, първи ме прегърна Неста. Последният удар в живота ми беше гол".

„Повече нямах съмнения, не бих се изкушил от никаква оферта, това беше последният ми мач. Свърши се. Преди да се върна на терена, спрях, обърнах се към феновете, коленичих, вдигнах фланелката си и я целунах. Емоционална целувка, сладка, набъбнала от вечна благодарност.

„Съдията свири, видях племенника ми Томазо да тича към мен. Стиснах го силно, сърцето ми се сви. Погледнах екипа си и им помахах за сбогом... Сбогом Милан, сбогом Сан Сиро. Беше красиво."

Бившият нападател си спомни защо реши да закачи обувките си през 2012 година.

„Алегри беше този, който сложи край на кариерата ми на играч. Всъщност Милан и аз бяхме постигнали споразумение през пролетта на 2012 г. да удължим договора ми с една година. Щях да бъда важна спойка в съблекалнята, която беше загубила Малдини, Пирло, Неста, Гатузо, Зеедорф в рамките на кратко време. Съществени фигури, които бяха оставили дълбока празнина. Не бих предявил претенции.... Галиани беше щастлив да намери това решение с мен".

„Алегри, от друга страна, го отхвърли, той не ме искаше повече в съблекалнята и каза на директорите, като помоли договорът ми да не бъде подновен. За мен това беше удар.”

Най-накрая Индзаги е откровен и за трудностите, след като се оттегли от играта.

„През есента на 2015 г. за първи път се почувствах така. Не можех да поема разстоянието от моя свят, от миризмата на тревата, от святостта на съблекалнята. Ставах сутрин и не знаех как да стигна до вечерта. Бих отишъл на фитнес, но без ентусиазъм, просто за да прекарам времето, да запълня деня и да попреча на скуката и обезсърчението да ме завладеят. Тялото ми изпращаше безпогрешни сигнали, че вече не е същото. Уплаших се. Всъщност го казвам ясно и без срам: изплаших се".

„Направиха ми четири гастроскопии и други неприятни изследвания, винаги пътувах с чанта, пълна с дискове с ултразвук и ЯМР, които показвах на различни специалисти. Страхувах се, че имам нещо сериозно, дори ALS. Бяха месеци на дискомфорт и страдание. Мъчех се да намеря изход. Някои го наричат болест на живота, други по друг начин, предпочетох да загърбя определенията и диагнозите и да се изправя пред реалността. Разбрах какъв е проблемът и го преодолях малко по малко, обграждайки се с любовта на семейството. Родителите ми бяха изключителни: те разбраха от какво имам нужда.“