"Нормализирането" на Леао, въведено от треньора Пауло Фонсека, ако изобщо успее, ще бъде дълго и трудно. Концепцията на треньора е ясна, той вече я повтори няколко пъти: трябва да бъде нормално да се мисли за управлението на играчи като Рафа Леао по същия начин, както за останалите в отбора. "Очаквам от Тео и Леао това, което очаквам от всички останали" повтори треньорът в навечерието на мача с Брюж. Росонерите го спечелиха с 3:1, а португалеца се завърна в стартовия състав, но отново не впечатли.

Една от онези вечери, в които Леао беше... Леао. Няколко яростни избухвания, които влязоха в сърцето на белгийската защита като острие в топло масло. И голяма доза бездействие: половин крачка по-малко, вместо половин крачка повече, явно раздразнение - това се случваше често - когато той диктуваше търсеше пространството, а съотборниците не му подаваха. Играта му беше като на много други, редуваше опустошителната си мощ с най-дразнещата инертност. И така, след час игра и след като наблюдаваше абсурдността на едно равенство, допуснато при числено превъзходство, Фонсека каза достатъчно. Рафа Леао излиза, влиза Окафор.

Може да е банално, може да е безпощадно, може да е повърхностно, но е факт: когато Леао излезе, Милан се промени. Това отлично се илюстрира от акцията двама на един, великолепно написана от Окафор, който за тридесет секунди сервира топката на Рейндерс и нещата се обърнаха. Голът за 2:1 сякаш беше назидателно зрелище за Леао. Той беше слязъл от противоположната страна на терена и обикаляше игрището, за да отиде на пейката, когато Райндерс вкара. Леао беше на не повече от десет метра от вратата, вдигна ръце към небето за секунда, свали ги и продължи бавната си разходка, потънал в мислите и отчаянието си.

Емерсън Роял тръгна към него, опита се да го вдъхнови, но безуспешно. С ъгълчето на окото си - никога не поглеждайки директно - португалецът наблюдаваше празненството на съотборниците си, при което дори не се усмихна, докато не отиде да седне на пейката. Още два проблясъка допълниха картината: погледът, който остана мрачен и набъбнал от недоволство, когато камерите го заснеха след третия гол в мача, пак на Райндерс, и решението веднага да се вмъкне в тунела на съблекалнята, когато прозвуча последният съдийски сигнал.

Нещата ще са трудни за Леао. От една страна, треньор, който иска да "демократизира" състава, премахвайки или по друг начин размивайки концепцията за звезди над останалите. От друга, този, който беше и си остава безспорно звездата на отбора, но не дава достатъчно на тима.