Пауло Фонсека обича да свири на барабани и знае, че понякога трябва да се удари силно. Интервютата му след мача с Цървена звезда неминуемо ще променят сезона на Милан: те бяха учтиви, както винаги, но концепциите са много силни и най-вече той изглеждаше уморен, подложен на напрежението и разочарованието. Фонсека можеше да се ограничи с фрази за случилото се, но вместо това той нападна отбора, с цената на това да застраши бъдещето си в Милан. Да, но какво имаше предвид? На кого беше ядосан?

Смисълът на думите му, съвсем ясно, се върти около едно нещо: отношение. Ако щете, ангажираност, влагане в нещата. Фонсека смята, че отборът е силен, но иска повече ангажираност, повече отдаденост, повече концентрация от някои играчи. И той дава това ясно да се разбере още на втория ден, след поражението от Парма: "Разочарован съм - казва той, - трудно е да се обясни нашето отношение в защита. Ясно е, че имаме проблем в отбраната". Три месеца и половина по-късно концепцията не се е променила много. Отношението на Фонсека също: той действа директно и силно, без да крие проблемите. В други ситуации треньорът омаловажава, и държи всичко в съблекалнята. Фонсека не го прави, правилно или не, той играе картите си близо до гърдите: той е този, който върви срещу всички, от съдиите (третирани много по-добре от Скарони и Ибрахимович) до играчите. Този път той реши да призове играчите да си понесат отговорността, а фактът, че феновете на Милан са също толкова недоволни, определено може да окаже влияние.

Проблемните играчи не са изрично посочени и това е голямата въпросителна. Все пак може да се каже нещо. Първо: Фонсека се позовава на 2-3 играчи, а не на целия отбор. Второ: обсъжда се и отношението в тренировките, а не само в мача. Трето: историята от тези месеци говори, че треньорът парадоксално има по-трудни отношения с важните играчи, лидерите в съблекалнята. Фонсека не е доволен от представявенто на Тео Ернандес, и то не от Милан - Цървена звезда. За момента на Тео е казано много - той е труден на терена и извън него - и вчерашният мач не промени впечатлението за играч, който прави много по-малко, отколкото би могъл.

От друга страна, Давиде Калабрия излезе вчера с лентата на ръката си, видимо недоволен от промяната. И не, той със сигурност не прегърна треньора си. Фикайо Томори дори си изкара жълт картон, докато загряваше: наказан за следващия мач, без да играе. Ясно е, че Фонсека очаква повече от тях, точно както е ясно, че много повече иска от Лофтъс-Чийк, който от месеци се върти в кръг и сякаш играе на пръсти.

Въпросът в момента е как ще се промени връзката между треньора и отбора. Фонсека и играчите ще се срещнат отново 12 часа след думите на пресконференцията и няма да могат да ги заобиколят. Ще трябва да се поеме в определена посока и разривът да се прекомпозира, ако Милан иска да започне отново. Ще видим ли още изненадващи имена на пейката за Милан - Дженоа в неделя? Възможно е. В крайна сметка Леао сега играе с различен огън и има моменти като шампион, за радост на всеки, който обича футбола.

Гордостта на играчите, силно поставена под въпрос от думите за бъдещето на Милан и момчетата от юношеския тим, ще трябва да се намеси, а за Милан е по-добре така: ако нещата не се получават - а таблицата на Серия А потвърждава, че не се получават - по-добре е да не се протакат проблемите. По-добре е да се направи силен избор: да спечелиш или да загубиш със собствените си идеи, да се преродиш заедно или да си отидеш със соло на барабан.