Пауло Фонсека изкара 200 дни начело на Милан. Какво стана, кога и как загуби битката? Това беше шестмесечен процес, наскоро катализиран със загубата от Аталанта (1:2) и равенството с Дженоа (0:0). И след това в неделя сутринта на техническата среща с голямо напрежение първо с отбора, а след това и с ръководството. Фонсека се бори, беше последователен с идеите си и се изправи пред всички проблеми, които смяташе, че трябва да разреши. Тактическите избори, Леао, нагласите, Ернандес. През последните месеци обаче имаше търкания с мнозина, накрая и с ръководството взаимното доверие свърши.

свързани статии

Милан, който Фонсека имаше предвид, почти никога не се материализира. Разбира се, имаше страхотни върхове – градското дерби (2:1), Реал М (3:1), за които треньорът имаше голям принос: Мората като атакуващ халф срещу Индзаги беше печеливша и оригинална идея. Въпреки това неговият Милан беше непостоянен, блестящ понякога и твърде често блед.

„Отношението“, винаги отговаряше Фонсека, когато го питаха за проблемите на отбора. Диагнозата е тривиално правилна. Неговият Милан никога нямаше огъня на тези, които искат да печелят мачове поради многото индивидуални грешки. По-важното е, че загуби точки от скромни отбори. Мачовете, които не си приличаха. В Парма (1:2), ужасен подход от Леао и особено Тео, пропуски в защита, физически колапс. В Рим срещу Лацио (2:2), голяма трудност в защитата при прехода. Във Флоренция (1:2) лудница от дузпи и грешки в защитата. С Наполи (0:1) твърде много отсъствия. С Юве (0:0) и Дженоа (0:0) офанзивна оскъдица.

свързани статии

Общо казано, произходът на проблемите бе в главата много повече, отколкото в краката. Милан е отбор, който не е циничен, никога зъл и поради тази причина идеята за Конте беше интригуваща през лятото: той изглеждаше най-подходящият човек да възстанови строги правила и ясни принципи. Консейсао, който има същата репутация, върви в тази посока.

Фонсека обаче не е слаб треньор. Тифозите го харесаха заради неговата искреност, но в Миланело той не успя да влезе в главите на играчите. А клубът явно не виждаше утро в този изтощен отбор, без водачи и без идеи. Фонсека загуби Милан стъпка по стъпка, докато разликата от лидерите се увеличаваше. Неговите шест месеца бяха трудни, интензивни, по-сложни от двете години в Рома. На първата си пресконференция на 8 юли каза, че иска да изгради „смел, офанзивен, доминиращ, реагиращ отбор, който не оставя съперниците да мислят, със силна идентичност”. Нищо от това обаче не се случи.

Материал на Тема спорт, снимка: БГНЕС