8 януари 2025 г. - Два дни след радостта от триумфа за Суперкупата, Милан се сбогува с един от най-емблематичните си играчи - Фабио Кудичини, който почина на 89-годишна възраст. Наричан "Черния паяк", с червено-черния клуб той печели на практика всичко от 1967 до 1972 г. - годината, в която прекратява кариерата си: Купа на европейските шампиони, Междуконтинентална купа, Скудето, Купа на носителите на купи, Купа на Италия. Към тези трофеи се прибавят още една Купа на Италия и една Купа на панаирните градове, спечелени с Рома, където играе след дебюта си в Удинезе в продължение на осем сезона, от 1958 до 1966 г.

Роден в Триест на 20 октомври 1935 г., Кудичини израства в младежкия отбор на Удинезе, след което преминава в Рома и накрая в Милан, където наистина го иска Нерео Роко въпреки скептицизма на онези, които смятат, че кариерата му е тръгнала надолу, вместо това Черният паяк е решаващ за всички победи на росонерите в онзи печеливш период. А Милан беше първият клуб, който си спомни за него с тези думи, като публикува и негова снимка в социалните мрежи: "Паяжината на паяка върху нашето сърце на Росонерите. Завинаги. Почина Фабио Кудичини, спечелил всичко с Милан, велик вратар и страхотен човек. Съболезнования от всички росонери на сина му Карло, който израсна в клуба, и на цялото семейство. Сбогом, Фабио".

Сравняван с митичния Лев Яшин, също заради черния екип, той имаше стройно телосложение, съществен в намесите си, но не много ефектен, Кудичини влезе в историята на Милан и като отличен при дузпите. Той държи рекорда без допуснат гол на "Сан Сиро" от 1 132 минути, който се запазва и до днес. Въпреки успехите с клуба си, вратарят никога не играе за националния отбор, където Рики Албертози и Дино Дзоф са почти непоклатими по онова време. Той е повикан единствено като резерва за последния мач по време на квалификациите за Световното първенство през 1970 г.

Кудичини са малка футболна династия, като се има предвид, че баща им Гулиелмо, "Мино", е защитник, играл дълго време в Триестина в първия следвоенен период, където е бил и съотборник на Роко, а синът Карло върви по неговите стъпки между гредите, опитвайки късмета си в Англия между Челси и Тотнъм. Със смъртта на Кудичини, приет от години в Залата на славата на Рома и Милан, италианският футбол отново е в траур няколко дни след смъртта на друг свой герой, а именно Алдо Агропи.