През уикенда в Серия А Милан победи Наполи и нанесе първо поражение на шампионите. Росонерите спечелиха 2:1, въпреки че завършиха с 10 души. Сред тези, които ликуваха най-бурно, е Лука Модрич. Хърватинът коленичи и се радва, радва се, сякаш току-що е спечелил трофей. Не, това не е преувеличение, а личността на шампиона, която се проявява в цялото си величие: без значение от деня, дори от времето на годината.
Подобен мач, ако бъде спечелен, с всички трудности и сложности на 90-те минути, е повод за празнуване дори за човек, чиято витрина с трофеи изпъква с Шампиони и Златни топки. Хърватският полузащитник буквално доминира в първенството на Серия А. Той пристигна с разнообразен багаж: със сигурност с уважение към един огромен шампион, който е подарил на футбола запомнящи се голове и сезони.
Но също така и тежка лична карта, с 40 години, които за мнозина отдавна са далеч от върхът на кариерата им с шорти и бутонки. Вместо това Модрич играе и тича с желанието и краката на младо момче, сякаш времето е неясна единица с относително значение за него. Първите пет дни бяха пределно ясни: той е абсолютният лъч на Милан, а по отношение на представянето - сред най-добрите играчи в А група. И цифрите са тези, които го казват.
Да, числата. Човек би си помислил, че Модрич се справя много добре с топката между краката си. Освен това Opta не лъже: 300 успешни паса свидетелстват, че качествата на шампиона сна непокътнати, както и желанието му да води атаката. Особено в противниковата половина на терена: там броят на успешните пасове е 169. И двете числа символизират първо място в Серия А до момента. Превъзходство на Лука, което не свършва дотук.
Защото Модрич играе страхотно на старта на Серия А, дори когато няма топка в краката си: той е най-добрият в турнира по отношение на спечелените притежания (31), пресечените топки (10) и пасовете за пробив (46). Бившият играч на Реал срещу Наполи пробяга 11 084 метра, като само Рабио се справи по-добре.
Тези цифри казват много за динамиката, която Модрич все още е в състояние да предложи, с бягане, което малцина биха предвидили при пристигането му в Италия. За сметка на това хърватинът, който е и очевиден емоционален лидер за Алегри, е един от тези, които са най-важни дори когато другите разполагат с топката.