Казваш Алегри и инстинктивно се сещаш за Рабио. Защото в колективното футболно въображение двамата са неразделни. Защото така го подсказва тяхната история. Защото в деня, в който Адриен Рабио трябваше да напусне Марсилия, той не случайно избра росонерите от Милано и любимия си треньор.

И така, наричай ги, ако искаш, внушения (или дори емоции), но не чак толкова, защото ако миналото е чужда земя, то тази на Макс Алегри – бъдещ треньор на Наполи, в очакване на раздялата с Милан – води директно към Адриен Рабио.

В продължение на три години в черно-белият ъгъл на Торино Рабио беше олицетворение на идеалния полузащитник – 128 мача и 16 гола, разкъсвайки защитните редици на противника; личност, която в съчетание с физическата му сила се превърна в лидерски качества; лек, но и мощен спринт, за да не остане назад във времето. Но нищо не е завинаги и когато Алегри се сбогува със Старата госпожа ирония на съдбата, Рабио напусна клуба, за да усети духа на дома.

Една година мина бързо, Алегри я преживя, гледайки футбол от хола си в Торино, а Адриен Рабио остана затънал в хаоса на Марсилия, главен герой в един много близък сблъсък с Роу, който сложи край на престоя му във Франция, точно когато Алегри подписа с Милан.

Казват, че съвпаденията са белезите на съдбата и всичко завършва така, както може да се подозира: в червено-черно, набързо, пристига този (почти) неукротим полузащитник, чистокръвен жребец, който не остарява, и искате ли човекът, който шепне на конете, сега да не бъде сравняван с любимия си полузащитник? 

Трансферният пазар е панаир на мечтите, а в Наполи има полузащита, пълна с таланти – от Де Бройне до Гилмор, от Лоботка през Мактоминей до Вергара, всички по азбучен ред – и все пак се отварят няколко места.

Замбо-Ангиса вероятно ще си тръгне; Елмас няма да бъде откупен, както вече беше обявено; а приятелите на приятелите, онези, които винаги знаят нещо, подсказват да не мислим, че рано или късно нещо може да се промени, защото хаосът в росонерите не е оставил безразличен Рабио, който не оставя безразлични нито Алегри, нито Наполи.

С безразличие, преструвайки се, че нищо не се случва, е добре да се наблюдава през ключалката какво се случва другаде: защото някои истории правят странни обрати, не е задължително да свършват.