В живота някои неща се разбират за точно 12 секунди. Торино – Милан, първа акция: „Торо“ дава начален удар и Милан започва агресивно. В 12-тата секунда в наказателното поле на Маскарди има четирима играчи в бели фланелки, които не са там, за да проверят дали точката за дузпа е начертана правилно: те искат топката. Ето го, готово – манифестът на Милан на Аморим, отбор, който държи топката и се защитава високо, напред, за да я възвърне. Отбор, противоположен на този на Алегри. 

Няколко цифри, за да се разбере. След половин час игра „Милан“ имаше 78% владение на топката – нереална цифра – и завърши с 59%, което все пак е значително над 52% от миналия сезон. Само през първото полувреме отборът стреля 10 пъти от наказателното поле и не е нужно да се напряга паметта, за да си припомним, че при Алегри това не се случваше. Това е тотален контраст във всеки аспект. Алегри обича да се брани ниско, Аморим тренира отбора да се брани напред. Алегри с удоволствие оставя топката на противниците, Аморим започва първата си пресконференция с „ние искаме да контролираме топката“. Алегри гради сезоните си чрез намаляване на рисковете в отбраната и борба с индивидуалните грешки, Аморим е по-заинтересован от това, което отборът създава, и приема страничните щети. 

Вкусовете се различават и по отношение на футболистите. Преди година Алегри взе Муса и Чуквуезе на турне, но ги пусна да си тръгнат: те не бяха в идеалния му състав. Аморим постъпи точно обратното: не само че ги повика отново, но и ги избра за титуляри... и не е сигурно, че това е временно решение, защото Юнус и Чукву ще играят много, редувайки се с други футболисти. За Томори, Хименес и Фофана важи обратното. Много различно е и отношението към Леао. Преди едно лято Алегри реши да го накара да се почувства „първи сред равните“, специален играч. Аморим го постави в конкуренция с Алфаджо Сисе, пристигнал от Катандзаро.

Кой е по-добър? Не бързайте с изводите, няма защо. Милан се е променил, но това не означава, че трябва да е по-добър или по-лош отбор от този в миналия шампионат. Просто е различен, както много хора, които се променят в зависимост от това, кого срещат по пътя си. Разбира се, отборът е по-забавен, поема повече рискове, атакува повече, е по-експериментален и по-съобразен с традициите на клуба. В началото на сезона Кардинале изрече седем думи: „Играем, за да спечелим, а не за да не загубим“. Ако мислите, че е изрекъл тази фраза, след като е говорил с Аморим, не грешите. Ако смятате, че се е отнасяла към Алегри, мислите погрешно, но сте уцелили.