Всички пътища водят към Рим, но от Милано много хора заминават към останалата част от света. Еквадор, Съединените американски щати, Нигерия и половината Европа, ако става дума за „Милан“; Аржентина, Кот д’Ивоар и другата половина на Стария континент, ако става дума за „Интер“. Най-накрая Серия А се завръща, а трите седмици без първенство напомниха за може би още по-изтощителното очакване през зимата на 2022 г. за Световното първенство в Катар, но докато италианските фенове прекараха част от тази пауза, откривайки с променливи емоции първите стъпки на „Адзуритее“ на Роберто Манчини 2, големите отбори от Серия А държаха стетоскопа притиснат към гърдите на своите футболисти, ангажирани тук-там по света – между Лигата на нациите, квалификациите за Купата на Африка и международните приятелски мачове. Надявайки се никой да не се контузи. 

Двата милански клуба се състезаваха за първенството на отбора, който е бил най-изцеден по време на паузата в първенството, и в крайна сметка „росонерите“ спечелиха с малка преднина. И да си помислим, че начело на класацията беше Ардон Яшари (295 минути) – играч, който е далеч по-незаменим в Швейцария, отколкото в столицата на Ломбардия, като съотношението на игровото му време с червено-черната фланелка вече е почти двойно по-малко от това с белия кръст на гърдите. Освен най-предвидимите титуляри, „използвани“ от националните си отбори, внимание привличат и 207-те минути, записани от Лука Модрич с Хърватия, въпреки 41-годишната му възраст и мачовете от най-високо ниво в програмата на отбора, на който е капитан. Важно остава и участието на Франческо Камарда с италианския отбор до 21 години (118 минути), особено предвид ограниченото игрово време, което е имал досега в клуба, който го е възпитал.

Що се отнася до „Интер“, начело е Мануел Аканджи с Швейцария, малко пред Пьотр Желински с Полша, докато вторият най-използван безспорно е Александър Станкович със Сърбия – изключително ценен опит в неговото развитие. Сега обаче трябва да се мисли за изключително натоварената Серия А и за календар, който ще редува първенството и европейските турнири без възможност за почивка до паузата през ноември: след като вече е получено като награда игровото време с националния отбор, вече е време да се благодари за времето, прекарано на резервната скамейка, което не е изчерпало запасите от кислород в белите дробове. 

От друга страна, ако разгледаме големите отбори от Серия А, виждаме, че двата клуба от столицата са с малко над 1200 минути общо, което представлява около половината от лидерите. Достатъчно е да си спомним, че голмайсторът Дониел Мален остана у дома, а най-използваният играч на „Рома“ в националния отбор беше Еван Ндика с едва 187 минути за Кот д’Ивоар. Разбира се, ниският брой на повиканите играчи от „джалоросите“ не може да се разглежда като подценяване на стойността на състава на Джанпиеро Гасперини, а по-скоро като признак за група, която като цяло е по-малко опитна в сравнение с конкурентите, наред с някои съвпадения, дължащи се на събитията от последния месец. Фактът, че Лацио се намира доста ниско в тази класация, в крайна сметка не е изненадващ, и то не на последно място защото ефектът на изненадата, предизвикан от отбора на Дженнаро Гатузо, все още не е престанал да бъде тема на разговори. Сред най-изтощените играчи на „бианкочелестите“ се откроява 23-годишният Оливер Провстгор, който с националния отбор на Дания изглежда е станал незаменим, точно както е и в тези ширини с бившия селекционер на Италия: причините и следствията се преплитат, но същността остава, че „Рома“ и „Лацио“ отново поемат контрола над ситуацията с малко играчи, които са на крака и с изпънати езици. Така че да се държи крак с „Интер“ изглежда малко по-посилно... 

Въпреки че „Наполи“ е осакатен от контузии: общо 2094 минути поставят отбора на Масимилиано Алегри на подиума зад „Милан“ и „Интер“, като водещите играчи на „Адзурите“ са използвани, за да защитят честта на отбора. Ситуация с две скорости за „Ювентус“, чиито флангове бяха изтощени – от Зеки Челик до Керим Алайбегович и Едон Жегрова –  докато гръбнакът на отбора беше пощаден: Гулиелмо Викарио не записа нито един мач, а много други останаха в „Континаса“ – от Глейсон Бремер и Уестън Макени до Рандал Коло Муани. Като цяло Лучано Спалети може да се усмихва, въпреки многото контузии, с които се сблъсква. Накрая Комо, разделен на две между блестящите изяви на играчи като Лукас да Куня (Франция) и Нико Пас (Аржентина) и страхотните младежи на Сеск Фабрегас, които се отличиха с отбора си до 21 години. Всичко това е опит, който може да се окаже безценен.