Методът е стар, макар че ефективността му зависи и от това как го прилага самият заинтересован. „Тоягата и морковчето“: треньорите го използват предимно при по-младите, а „тоягата“, парадоксално, се появява именно когато нещата вървят особено добре. Защото да се отпуснеш и да се почувстваш сит е въпрос на миг. Който познава Алфаджо Сисе, се кълне, че с него това никога не би се случило, но по-добре е да не се поема рискът. Затова не трябва да учудват, в този контекст, спонтанните думи на Аморим в сърцето на „Ред Бул Арена“, коята Алфа практически сам заглуши за 77 минути. „Мисля, че е играл по-добри мачове“, каза треньорът, изненадвайки всички.

Препратката е към работата с „топката далеч от вратата“, към която се добави и забележката, че „все още трябва да направи нещо повече на физическо ниво, както на тренировка, така и в мач“. Разбира се, не липсват и похвалите – „впечатляващ“, „голям потенциал“, „експлозивен“ –, но накрая идва това, което всъщност е сърцевината на цялата реч: „Гарантираме, че той ще продължи да бъде скромен“.

Започваме отново оттук – с ясно послание към младия играч, че когато вкара гол, това никога не е нещо банално. След мача със „Сасуоло“ голяма част от феновете на „росонерите“ се питаха защо, в контекста на един груб и неприятен мач, Аморим е решил да го пусне в игра едва в 78-ата минута. Алфа идваше след отличен период с националния отбор до 21 години, а на стадион „Мапей“ Милан се затрудняваше в атака. Ето, след мача със Залцбург вниманието към номер 70 ще се засили още повече. От една страна това е признание, от друга – може да бъде и (приятно) осъждане за момче, което след по-малко от седмица ще навърши 20 години. Защото отсега нататък, когато Аморим го остави на пейката – което, разбира се, ще се случи – ще има опашка от намръщени носове, дълга километри.

Както винаги е казвал треньорът, нужен е баланс. Факт е, че Сисе, с начина си на поведение и, разбира се, с играта си, кара хората да преодолеят колебанията си. Изглежда готов за най-важните сцени и вероятно ние сме тези, които го гледаме с пристрастни очи – онези италиански очи, които – за разлика от другите топ-шампионати – не са свикнали да възприемат 19-годишен играч с толкова силно въздействие. За щастие обаче това може да се случи и при нас. Във всеки случай, в зоната, в която се движи той, Аморим разполага с няколко варианта, но – макар и без сигурност – е разумно да се очаква Алфа да запази мястото си срещу Аталанта. Въпреки че между двата мача има само три дни и една тренировка. Треньорът го смени в Залцбург след един час, за да му спести малко умора, вероятно именно с оглед на мача срещу „Богинята“. От друга страна, едно старо правило във футбола гласи, че нападател в добра форма трябва да се използва без прекалено много размисли. Ако трябва да се провери нещо, то е тактическата схема: „течната“ 4-3-3, клоняща отчасти към 4-2-3-1, както се видя в Австрия, или връщане към 3-4-2-1?

Със сигурност Сисе направи разликата в Залцбург, защото никога не даде ориентири на противниците, движейки се в онези междинни зони, върху които Аморим изгражда най-опасната част от своята атака. А освен това Алфа отбеляза гол като истински централен нападател, в малката зона. Всъщност въпросът, поне в краткосрочен план, е само един: как изобщо би могло да се остави такъв Сисе на резервната скамейка?