Най-малкият от нападателите на „росонерите“, Алфаджо Сисе, беше и този, който изглеждаше най-незабележим. Най-високият, 185 сантиметра мускули и отлична игра с глава, трябваше да играе ролята на гиганта в атаката: в крайна сметка се получи точно обратното – Сисе се качи на най-високото стъпало на подиума на голмайсторите на „росонерите“, а Рамош, като се има предвид шампионатът, остана на най-ниското. Ето защо не може да има, и едва ли ще има, Милан, който да не започне от Алфа Сисе. Или който просто да продължи оттам, където беше спрял: на терена на Дженоа Аморим беше представил най-смелата формация. Милан със Сисе, Пулишич, Морейра, Рамош, Модрич и Рабио – всички заедно. Формация с изключително високо ниво на качество и стремеж към вратата на противника. Всъщност, дори с толкова много нападатели в наказателното поле, вратата беше намерена и отбелязани бяха два гола: за да се опита отново и с цел да се повиши ефективността, експериментът трябва да бъде повторен утре.

Сисе добавя ентусиазма от първия си мач за Италия: той влезе като резерва в последния половин час от мача Белгия – Италия. За сметка на това, по време на първия мач срещу Франция, той се озова на трибуните на „Сан Сиро“ – стадион, на който обикновено играе на терена. Остава дебютът му сред големите на Италия и решимостта му да остане в състава на „Адзурите“ за по-дълго. Като се вземат предвид и головете в европейските турнири, Алфа е безспорно най-добрият голмайстор на отбора: 3 гола, отбелязани в една и съща вечер срещу Залцбург в Лига Европа, и 5 в първенството – започвайки от първия кръг в Торино и завършвайки с последния срещу Дженоа. Той е отбелязвал с лоб или с изненадващ удар, демонстрирайки комбинация от талант и голмайсторски инстинкт: характеристики, които в отбор, търсещ ефективен и зрелищен стил на игра, би трябвало да са незаменими. По отношение на средната ефективност той е непобедим: 8 гола за „росонерите“, разпределени в 658 минути игра, което прави по един гол на всеки 82 минути – повече от един на мач. Ако добавим и националния отбор до 21 години, всички цифри нарастват: 9 гола, 765 минути игра, по един гол на всеки 85 минути на терена.

На 20 години и 17 дни, с петия си гол в деветия си мач в Серия А, той стана вторият най-млад играч на „росонерите“, постигнал този резултат в първите си десет мача с „Милан“ – поне в ерата на трите точки за победа, т.е. от сезон 1994-95. По-бързо това беше успял само малкият Пато на 18 години и 181 дни. Осем гола за „росонерите“, един за националния отбор – общо девет: двуцифрената цифра е на една крачка разстояние. И още: той е един от само трима играчи, родени след 2006 г., които играят в петте най-големи европейски турнира и са отбелязали осем или повече гола във всички турнири, заедно с Ламин Ямал (13) и Парис Брунер, който има 8 гола, колкото и Алфа Сисе. Впечатляващи цифри и за Гонсало Рамош: в този случай обаче те са признак за ниска ефективност – 1191 минути на терена, едва 3 гола, по един на всеки 398 минути.

В атаката на „Милан“ обаче Рамос подава на Пулишич, Пулишич се бори да си върне топката и я подава на Сисе: Алфа отбелязва първия гол за победата на „Мараси“. Тази тактическа схема би трябвало да бъде повторена. Хората веднага си спомниха за онзи сезон 2009-2010, а Милан, воден от друг чуждестранен треньор, който правеше дебюта си – Леонардо, избра суперофанзивен Милан с изключително високо качество. Аморим по някакъв начин го повтаря: с Модрич - Рабио пред отбраната (тогава Пирло-Амброзини) и фантастичния проект с Пулишич, Морейра, Сисе и Рамош, сравними с Роналдиньо, Пато, Зеедорф и Бориело от онова време.

Изненадата остава Алфа, макар че през последните седмици това вече се превърна в навик. Аморим го беше предвидил с вече прочутото си „i love Cisse“ – обожавам Сисе. В неговия „Милан“ Алфа играеше предимно като атакуващ полузащитник, но също и като ляво крило, а дори и като централен нападател: това обаче беше вечерта на мача с „Борнмут“, когато „Милан“ беше с човек по-малко (Менян беше изгонен) и с два гола пасив, така че да задържи топката в английското наказателно поле беше титанично постижение. Срещу Фрозиноне той ще се върне на по-подходящи за него позиции, които вече са му станали обичайни.

След като атаката е готова, остава да се определят останалите линии. Едва вчера, след дни на тренировки с намален състав поради ангажиментите на националните отбори: нито един нападател не остана на тренировка в „Миланело“. Ако в средата на терена ще играят Модрич и Рабио, остава да се подреди само отбраната. Не и на вратата: Майнян се възстанови и ще бъде на линия. Павлович е под въпрос, като и вчера тренира само половината от времето с съотборниците си: той не е в най-добрата си форма. Диавара е готов.