Когато оглави Интер през лятото, Мадзари едва ли е предполагал, че скоро ще се окаже в центъра на кафкианска гротеска. Критикуван за всичко, което прави (и което не прави), той е принуден да защитава работата си пред съда срещу доводите на войнствения ищец…

На влизане в съдебната зала той осъзнава, че не е сам. Тук, сред представителите на пресата, са Андреа Страмачони, Клаудио Раниери, Рафа Бенитес, Роберто Манчини, а малко зад тях са се настанили още Ектор Купер и Марко Тардели, Алберто Дзакерони и Мирча Луческу, Марчело Липи и Джиджи Симони – доста демократично настроена публика.

Независимо от това кой какво е спечелил – скудетото, световната титла, Лига Европа или шампионското отличие в английската Висша лига – всички те са част от едно голямо семейство. Валтер просто е последната му издънка. Той е последният треньор, избран от предишния собственик – и същевременно първият при управлението на Ерик Тохир.

Треньорът на Интер уморено крачи към подсъдимата скамейка, съпровождан от адвоката си. Цяла нощ са обмисляли доводите му и са преповтаряли монолога му. Благодарение на това Мадзари излъчва онази увереност, тъй необходима, за да убеди съдебните заседатели в своята невинност.

Мадзари най-после получава думата и се обръща към заседателите.

"Най-напред искам да подчертая, че за мен е чест да съм треньор на велик клуб като Интер. Искам да благодаря както на Морати, така и на Тохир за доверието, което ми оказаха.

При все това, трябва да изтъкна, че това не е точно отборът, който исках да имам. Когато бях нает миналото лято, нямах ни най-малка представа, че предстои революция в клубната йерархия. Очевидно е също, че това се отрази на концентрацията на момчетата ми. Не ме разбирайте погрешно, не обвинявам в нищо Морати или г-н Тохир. Просто искам да го имате предвид, когато изнасяте присъдата си.

Този отбор е много млад и част от футболистите са потенциални звезди, но още не са достигнали необходимото ниво. При това те страдаха от липсата на достатъчно твърда ръка вътре в клуба. Но не искам да кажа, че г-н Тохир не е оказал необходимата подкрепа на отбора.

Не забравяйте и контузиите. Виждате ли как заигра Икарди напоследък? Представяте ли си, какво можех да постигна, ако беше в оптимална форма още в началото на сезона? Но той често страдаше от контузии, както и Милито и се наложи да пускам Паласио сам в атака. Бях принуден, нямах друг избор.

Да ви напомня също, че няколко играчи най-после разкриха потенциала си под мое ръководство. Например Жонатан. Изявите му будеха смях, а сега е кандидат да участва на световното с националния тим на Италия. Не е за вярване, нали? Но аз го вярвам, защото работя много и знам как да извлека максимума от играчите си."

Специалистът от Тоскана продължава да говори още няколко минути. После внезапно спира, бърше потта от челото си, отпива вода от пластмасовата си чаша, вдига ръка и сочи присъстващите.

"Аз не съм като вас!" – викът му ненадейно разкъсва тишината. Очевидно има предвид бившите треньори на Интер, всичките уволнени от Морати.

"Никога не съм бил уволняван досега в кариерата си", заявява той и, обръщайки се към заседателите, добавя: "Добре знаете какво означава това в страна като Италия. Аз съм единственият треньор в Серия А, който никога не е губил работата си. Причината е, че никога не съм се провалял".

"През 2006/07 спасих Реджина, макар че започнахме сезона с -15 т. заради наказанието от процеса "Калчополи". Донесох на Наполи трофей – Купата на Италия – след 22-годишна суша и ги изведох до първо участие в Шампионската лига след епохата на Марадона. Класирах отбора за 1/8 финалите, въпреки че бяхме в група с Байерн, Манчестър Сити и Виляреал и едва не отстранихме Челси. Ако получа шанса да продължа работата си тук, клубът, играчите и запалянковците няма да съжаляват."

Тълпата се вълнува, някои започват да ръкопляскат, с което карат съдията да се намеси: "Тишина в залата!" Валтер Мадзари гордо поглежда присъстващите и сяда на мястото си. Адвокатът му, който досега не е казал и дума, изрича заключението на защитата.

"С друг треньор Интер щеше да се бори за оцеляване. Не защото на отбора му липсва потенциал, а защото атмосферата е много спечифична и напрегната. Запалянковците са нетърпеливи и въпреки че в началото на сезона бяха обявени достатъчно скромни цели, при всеки резултат, различен от победа, от трибуните се чуват освирквания.

Господа съдебни заседатели, трябва да признаете, че настоящият сезон не беше нормален в нито едно отношение и като такъв не може да послужи за окончателни изводи. Кариерата на моя клиент доказва, че той се усъвършенства с всяка изминала година. Затова той заслужава един "нормален" сезон, в който да покаже на какво е способен.

Накрая трябва да напомня, че Интер реши да смени собственика си и да промени клубната философия. Но ако клиентът ми бъде уволнен след само една година, това ще означава, че в действителност нищо не се е променило и Интер си остава все същият, неорганизиран и късоглед клуб, какъвто е от 1995 г. насам."

Ищецът изобщо не изглежда убеден от аргументите на защитата. Той кашля, за да прочисти гърлото си и започва.

"Г-н Мадзари, вие не сте достоен да водите клуб като Интер. Това не е само мое твърдение. В това са убедени повечето привърженици на тима. Вие непрекъснато хленчите и си измисляте оправдания. Вие сте добър треньор, но не сте победител.

Нямаше мач, след който да не се оплачете или от съдията, или от лош късмет, липса на опит у играчите, лоши атмосферни условия или от незадоволително състояние на терена. От една страна, това играчите знаят, че дори да не спечелят, треньорът им винаги ще измъкне някое оправдание от ръкава си. От друга, всички ви се присмиват. И вследствие на това, те се присмиват също и на отбора, който представлявате. Знаете ли, че във Фейсбук има купища страници, които ви осмиват? Вие сте смешник, дори в очите на привържениците на Интер.

Не спряхте да критикувате младите футболисти в тима от началото на сезона. Това не би било проблем, ако отборът ви не беше съставен именно от млади играчи. Ключовият ви персонал се състои от младоци, а вие непрекъснато ги атакувате публично. Що за мазохистична логика се крие зад това поведение? Да сте чули някога Моуриньо да каже, че еди-кой си няма да играе, защото е прекалено млад? Не, разбира се. И това е защото играчите трябва да получават място в състава, когато са достатъчно добри, независимо от възрастта им.

Да припомним ли случилото се с Ковачич? Смятаха го за момче чудо, а вие го превърнахте в пълна нула. Вие съсипвате таланта му! Често пускахте играчи като Кузманович и Тайдер вместо него.

Да не говорим за стила на игра, който практикува отборът вr. През по-голямата част от сезона пускахте само един нападател – Паласио – и се бранехте с 10 души зад линията на топката. Такова нещо можете да си позволите като треньор на Реджина, но не и начело на един клуб, който стана европейски клубен шампион само преди 4 години.

Бяха ви поставени няколко задачи в началото на сезона и една от тях беше да развивате млади играчи за следващите години. Другата беше да класирате отбора за Лига Европа. Не постигнахте първата цел и кой знае дали ще успеете да постигнете втората?

Ищецът спира за момент, сякаш изчаква реакция от страна на обвиняемия.

"Винаги сте критикували предшественика си, но след 32-ия кръг показателите ви бяха абсолютно еднакви: 50 точки. Разликата е, че Страмачони участваше и в Лига Европа. А, и освен това заплатата му беше 2 млн. евро, докато вие прибирате 7 млн. Наистина ли смятате, че можете да ни убедите, че сте ги заслужили?"

Следва нова драматична пауза.

"В заключение ще кажа - Ваша чест, господа съдебни заседатели, убедих ви, че това лице не заслужава да води отбор като Интер. За доброто на клуба, длъжни сте да го уволните.

Интер е в процес на историческа революция. Клубът се опитва да стане мултинационално бизнес предприятие, след като доскоро беше семейна фирма. За да успее, са необходими хора и треньори с едно и също, международно мислене. Мадзари не го притежава. Просто му покажете вратата."

И така, фактите бяха изложени и съдебните заседатели трябва да се оттеглят, за да изнесат присъдата си. До голяма степен тя може би ще е ясна още след дербито на Милано идната неделя.

От една страна, имаме треньор, който никога не е бил уволняван. От друга – един клуб, който в миналото сменяше треньорите си твърде често, но който пише нова страница от историята си. Развръзката предстои.

 

Джон Кавенаги, Serieaddicted