Хавиер Санети: Отказах на Реал, Барса и Ман Юнайтед

Хавиер Санети е представител на изчезващата порода клубни легенди. Започнал професионалната си кариера в родината в Тайерес (1992-93) и Банфилд (1993-95), 49-годишният аржентинец в момента е вицепрезидент на Интер, след като в продължение на 19 сезона носи екипа на миланския гранд. С нерадзурите спечели 5 пъти титлата и по 4 пъти Купата и Суперкупата на Италия, а към тях добави Купата на УЕФА (1998), Шампионската лига (2010) и Световното клубно първенство (2010). Освен безспорната си класа бившият десен бек и дефанзивен халф рекордните 7 пъти е носител и на премията „Джентълмен“ (за феърплей).

Хавиер, кога у вас пламна искрата по футбола?

Бях на три години и ми подариха топка, която никога не изпусках. В квартала „Док Суд“ в Aвеянедa, на двеста метра от къщата, имаше площад с малко игрище и всичко започна там. Живеехме близо до стадиона на Индепендиенте, майка ми беше голям фен. В Аржентина домакинът дава знак на агитката, когато отборът излиза на терена и трибуните избухват. Потръпвах и си мислех кой знае дали един ден и аз ще изпитам тази емоция. Ето че се случи.

Кога Санети стана Пупи?

Така вече наричаха брат ми Серхио: имаше много Хавиери в отбора и така аз също станах Пупи („кукла“). И този прякор веднага ми хареса.

Беше ли любов от пръв поглед с Интер?

Пристигнах в Кавалезе заобиколен от журналисти със сак, в който бяха бутонките ми. Взеха ме от Банфилд, непознат отбор, докато Рамберт дойде от Индепендиенте, където стана шампион и голмайстор на първенството. В допълнение Роберто Карлос и Пол Инс също пристигнаха през същата 1995 година. Бях четвъртият чужденец и тогава само трима можеха да излязат на терена, но съдбата реши да заиграя веднага и така се роди много силна връзка. Тук ме накараха да се чувствам като у дома си.

Но през 2001 г. бяхте пред трансфер в Реал?

Говорих с техния треньор Валдано, който много ме искаше. Почти всичко беше уредено, но реших да остана и казах на Морати.

Колко ви предложиха?

Много по-изгоден финансово договор от този, който имах в Интер. Освен парите обаче взех предвид семейството, отношенията с тифозите и факта, че исках да оставя своя отпечатък в Милано. Помислих си: „Ако отида в Реал, ще съм един от многото“. Определено щях да спечеля повече, но исках да го направя тук. Беше важен избор, но имаше и още…

Разкажете.

Манчестър Юнайтед и Барселона също ме изкушаваха. Не помня дали беше 2001-ва или 2002-ра. Бяхме със съпругата ми Паула, когато се засякохме на едно летище с Алекс Фъргюсън. Той ме поздрави, попита ме кога изтича договорът ми и че би искал да премина в Юнайтед. Но аз бях щастлив в Милано, въпреки че тогава бяха много сложни години за клуба. Другаде щях също да имам важна кариера, но нямаше да е като в Интер.

А как се развиха нещата с Барселона?

Реално аз лансирах Пуйол и той винаги ми го е признавал. Беше в дубъла и току-що бе започнал да записва участия и с първия тим. Един ден Ван Гаал извикал Карлес и му казал – „Искам да подпиша със Санети, който е най-добрият десен бек в света. Но ако не стане, ще разчитам на теб“. Затова Пуйол ми благодари всеки път, когато ме види…

Какво означаваше тази прегръдка с Меси в Лусайл?

Толкова много! Видях го как започва в националния отбор и Лео заслужи това удовлетворение. Благодарих му, защото сбъдна мечтата на всички аржентинци. В онези дни в Доха имаше специална атмосфера и всички искаха Меси да вдигне купата.

Кои са най-добрите ви приятели във футбола?

Саморано, който е кръстник на дъщеря ми Сол, и Кордоба, който е кръстник на сина ми Инасио, както и мой съквартирант в Интер. Връзката ни надхвърля това, което са били кариерите ни.

Чувствахте ли се предаден от Ходжсън и Липи?

Бях ядосан на Ходжсън, защото не разбрах, че той ме смени в края на продълженията на финалния реванш за Купата на УЕФА срещу Шалке 04, защото искаше Берти да бие дузпа. Недоразумението приключи тук и дори сега, когато се срещаме, се смеем на това. От друга страна, не ми хареса отношението на Липи. Когато нещата се объркат, не трябва да се търсят виновни, а решения. Може би, погледнато от дистанцията на времето, той го е направил, за да си тръгне…

Как успяхте да спечелите сърцето на Паула?

Когато се запознахме аз бях 18-19 години, а тя на 14. Бяхме в Тайерес и когато свършвах тренировката, отивах да я гледам как играе баскетбол. Един приятел ни запозна и след това…

Заедно създадохте фондация „Пупи“ – това ли е най-доброто ви постижение?

„Пупи“ е истинската любов, това е начинът да дадем на аржентинските деца по-добро бъдеще. Чрез спорта се опитваме да накараме децата да ходят на училище и да учат занаят.

Обиколили сте света и с програмата Интер Кампус – кой е най-силният ви спомен?

Когато отидохме в ООН. Да видим нашата работа призната от световната организация, беше невероятно. И не знам дали в Италия осъзнават стойността на този проект.

Стефано ПАСКУИНО, „Тутоспорт”, превод на в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС