Валеше като през ноември, сиво небе и мъгла сякаш от печени кестени, но щом съдията Андреа Коломбо свири три пъти, облаците се разкъсаха и високо в небето над „Джузепе Меаца“ светна звезда. Това е 20-ото скудето на Интер, което те спечелиха, като доминираха в Серия А: 17 точки пред втория Милан, 26 повече от преди година, 7 повече от последната титла с Конте (2020/21).

С първото дерби (5:1) Индзаги започна атаката си към трона, а с реванша го завладя. Головете на Тюрам обединиха двата мача, символ на щастлив пазар, който конкуренцията не успя да компенсира. Милан объркан тактически (Леао централен нападател!), повтори разочароващото представяне срещу Рома, отново изоставен от своите звезди, Рафа и Тео преди всичко. Късният гол на Томори върна в играта Дявола и росонерите се надяваха да избегнат срама, а вместо това шампанско и черно-сини конфети в хола им.

Милан трябваше да изстрада този исторически първи път титлата да бъде спечелена в дербито, което ще остане в паметта. Гневът се превърна в сбиване в края, като Ернандес, Калабрия и Думфрис бяха изгонени. Стефано Пиоли ще напусне, оставяйки отворена серия от 6 загубени дербита. Петно, което е трудно да се пренебрегне, но което не замърсява постиженията му с росонерите: скудето и полуфинал в Шампионската лига. Който и да дойде след него, ще трябва да намери организирана компания, способна да се движи разумно на пазара. Този Милан трябва да се подсили, а не само да се облагородява. Има нужда от лидери: тези, които изглеждаха такива, се оказаха, че не са.

Симоне Индзаги, който превърна пазар, смятан за скромен, в силен коз от Зомер до Тюрам, е първият създател на шедьовъра. Заедно с мъдрия Бепе Марота и останалите в екипа. Скудетото на звездата, шестият трофей с нерадзурите, поставя Демона от Пиаченца една стъпка пред Жозе Моуриньо и само зад Хеленио Херера и Роберто Манчини. И тогава, естествено, всички действащи лица на терена идеално дефилират под Триумфалната арка голмайсторът Лаутаро, Димарко, Бастони, Барела, Чалханоглу, Мхитарян, Зомер…

Индзаги горе-долу сигурно си е мислил така: „Играят без централен нападател? Нека ги изчакаме отзад и да видим за кого ще центрират. Ако след това се окажат небалансирани, можем да се забавляваме толкова, колкото и в първото дерби“. И така Милан поема контрола над топката с малко очаквана схема 3-2-5. Калабрия, Габия и Томори са отзад, пред тях Рейндерс и Адли разпределят отворените канали за Муса, Лофтъс-Чийк, Леао, Пулишич и Тео Ернандес. Интер е затворен, но първия път, когато тръгва напред, вкарва гол. Димарко центрира от корнер, Павар отклонява топката към задната греда, а Ачерби (18), необяснимо оставен свободен, с глава реализира. Именно поради такова безхаберие Рома сега е на полуфинал в Лига Европа.

Минават 7 минути и Милан рискува да инкасира второ попадение и съживи кошмара от есенното дерби. Пропускът на Лаутаро след паса на Димарко на крачка от вратата е трудно разбираем. Първият удар на Дявола към вратата дойде в 29-ата минута. Муса проби и подаде на Леао, но Зомер реагира брилянтно. Интер е спокоен и в 38-ата минута отново има възможност да осигури титлата и звездата си. Но Тюрам след сладка асистенция на Барела не уцелва вратата. Ако Атлетико Мадрид отиде на четвъртфинал в Шампионската лига, а не Интер, това е, защото в двата мача срещу Ел Чоло нерадзурите допуснаха грешки като тази или другата на Мхитарян, оказал се сам срещу Менян. Зомер (40) отново се справя с удар отблизо на Калабрия. Полувремето завършва 1:0 само заради офанзивната нежност на нерадзурите.

На почивката Индзаги трябва да е казал горе-долу така: „Момчета, ако затворим мача, ще е по-добре. След това ще мислим за конфетите“. На бързия Тюрам му отнема 4 минути, за да изпълни поръчката. Французинът пробива отляво като в първия мач. Може би Менян бе подведен от спомена и очакваше удар в далечния ъгъл, но вместо това Маркъс стреля до близкия стълб за 2:0. Противопоставянето на Томори е смущаващо. Пиоли вкарва централния нападател Жиру, а Леао, който никога няма да бъде №9, се завръща на крилото. Лофтъс-Чийк заема мястото на разочаровалия Райндерс, в игра влиза и Чуквуезе. С две силни крила и таран Милан си връща тактическия усет и накрая дори малко гнева. Голът на Томори (80) нажежава Курва Суд до червено, виждайки възможност да отложи купона на нерадзурите. Мачът завършва със сцени от Дивия Запад, а Тео, Думфрис и Калабрия са изгонени.

За да избухне радостта на Бенеамата – рай в дома на Дявола. От високоговорителите звучи музика, която заглушава веселите песни на нерадзурите. Засенчването на втората звезда обаче е невъзможно. Следващата фланелка на италианския шампион ще наподобява „Звездна нощ“ на Ван Гог: черно, синьо и два златни глобуса.

Луиджи Гарландо, „Гадзета дело спорт“, превод на в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС