На 3 юни 2021 г. Симоне Индзаги беше официално обявен за нов треньор на Интер. Днес също е 3 юни. И след точно четири години историята може да бъде затворена: в края на деня за размисъл, вчера вечерта треньорът изглеждаше още по-убеден да приеме предложението на Ал Хилал. Много повече навън, отколкото оставащ в Интер, в навечерието на срещата на върха, която Индзаги ще има днес, в ранния следобед, с ръководителите на нерадзурите.
Накратко: ако вечерта не е променила картите на масата - което никога не може да бъде изключено - шансовете за развод са много по-големи от тези за продължаване на връзката. В тази история обаче има едно облекчение: до утре вечер, най-късно до четвъртък сутринта, конклавът ще приключи. Интер ще има своя треньор: ако не е Индзаги, ще бъде неговият заместник, за чийто избор ще минат не повече от 24-36 часа.
Всъщност е немислимо клуб като нерадзурите да седи със скръстени ръце през тези дни и седмици, т.е. откакто офертата на Ал Хилал стана публично достояние. Следователно вече са направени разсъждения около краткия списък с потенциални нови треньори. Още: проведени са актуални запитвания. И имената, които изпреварват останалите, са две. Първият, който е на първа позиция, е Сеск Фабрегас, който има договор с Комо. Второто, към което вече е имало подходи в миналото и което е оценено на "Виале дела Либерационе", е това на Де Дзерби, който обаче е свързван с Марсилия, но е привлечен от идеята да води клуба на нерадзурите.
От Ал Хила са убедени, че имат "да" на Индзаги в ръцете си, заедно с график: подписване на договора до утре, последващо кацане в Рияд, среща и представяне пред феновете, след това Световно клубно първенство, което ще се играе с новия отбор. Спокойствие. Не прекалено, но все пак спокойно. И може би е добре да се съсредоточим върху Интер. И върху това, което клубът на нерадзурите може да постигне. Ако Индзаги, както изглежда, беше казал, че иска да отиде в Саудитска Арабия, дискусията дори нямаше да възникне.
Но ако, от друга страна, изборът днес по време на срещата не е категоричен, ръководителите на нерадзурите все пак биха поставили условия на масата. Например, биха искали да са сигурни, че пред себе си имат треньор без съмнения, който иска да продължи, който не поставя неприемливи условия, накратко, който все още вярва, че може да се развива заедно с играчите си. Ако случаят не е такъв, Интер би бил този, който би вдигнал ръка и би казал "стоп". Това е първото условие, за да се смята, че бракът може да продължи. А след това има поне три други.
Поредица: подновяването на договора ще бъде само до 2027 г., една година повече от сегашния срок. И отново: заплатата ще бъде коригирана (увеличението от 500 000 евро вече щеше да е задействано), но със сигурност няма да бъде драстично увеличена. За да сме наясно: не се говори за цифри от 8, 9 или 10 милиона, цифрите, които се разпространяваха през последните месеци, когато се говореше за нов договор. Последна точка: пазарът. В крайна сметка отборът няма да бъде революционизиран. Съществува идея за повишаване на нивото на резервните играчи, но блокът на стартовите играчи ще остане по същество непроменен.
Само ако в крайна сметка се постигне споразумение по всички тези точки, тогава историята между Индзаги и Интер все пак ще има възможност да продължи. И мениджърите ще искат да разберат това по време на днешната среща: трябва да се избегне рискът - но това важи за всички замесени страни - следващият сезон да започне с проблемите от този сезон. Тоест от изгубено Скудето, много повече от финала на Шампионската лига, който не зарадва ръководството, цел, която се смяташе за напълно постижима. С две думи: трябва да се избегне сценарий, който е съюз, продължаващ с усещането на план, че все пак вървим към края на един цикъл.
Над него е треньорът Индзаги, на когото му е омръзнало винаги да бъде смятан за изкупителна жертва на неизпълнена цел. И това е стихията, която го подтиква да приеме Саудитска Арабия в тези часове. Треньорът би искал да получи повече признание за това, че само през този сезон е спечелил малко под 200 млн. евро, между премиите и представянето в Шампионската лига. И че като цяло е стигнал до два европейски финала с много ограничен пазарен бюджет в сравнение с големите имена в Европа.
За сериала: вярно е, че - както каза самият Индзаги - "на терена оборот и заплата не играят", но е по-лесно да се тича, ако не е винаги планина за изкачване. В тази история, трябва да се каже, има и последици извън терена. Тези на едно семейство, което трябва да се премести в Саудитска Арабия. Усещането обаче е, че финалът с ПСЖ е сложил край на пътя.