Пред очите на Интер се променя светът, докато отборът прекосява Америка от запад на изток. В края на краищата именно самият клуб се открива различен пред огледалото, по-смел и решителен в (скъпото) изграждане на бъдещето си. Нерадзурите си осигуриха услугите на Анж-Йоан Бони, а сега са на път да вземат още един играч от Парма и да стигнат кота 100 млн. похарчени за нови играчи.
Достигането на трицифрени разходи вече не плаши както някога, а наистина се превръща в бърза реалност. Всъщност новият Интер е младежки в избора си и най-сетне е готов да инвестира масирано, преди да продава: това е щастливо отношение, с което феновете със сигурност не бяха свикнали през последните години, видима промяна на курса в тази епоха с калифорнийците от Оуктрий в управлението. Така че, докато отварят вратите от разстояние за Анж-Йоан Бони, който от утре ще започне потапянето си в новия свят на Интер, президентът Бепе Марота и спортния директор Пиеро Аузилио не са изчерпали патроните и мислят как да премахнат бръчките и от защитата: Джовани Леони от Парма е ценният обект на този пазар, но и основната цел на нерадзурите за застаряващия отдел.
Теоретично вече е договорен трансфер за 30 млн. евро, за да се добави качествен играч пред Зомер, а всички улики водят право към бижуто от Парма, което Киву много добре познава. Ако обаче хипотетичната сума, решена за Леони, се прибави към другите вече направени разходи, човек осъзнава по-ясно промяната в перспективата на Интер: нерадзурите всъщност са инвестирали 70 милиона, дори преди юли. Накратко, митичната квота 100 е ясно видима за това лято.
По време на това пътуване за Световната купа Интер вече прекоси много части от Америка - от пищното Западно крайбрежие през Сиатъл, посветен на музиката и технологиите, до тук, Шарлот, Северна Каролина, вторият финансов център на всички щати. По пътя си той показа двете малки скъпоценности, с които вече се е сдобил - засега е привлякъл вниманието повече на Петър Сучич, отколкото на Луис Енрике, въпреки че бразилецът се нуждае само от време и тренировки, но сега се надява да успее веднага да подари на Анж-Йоан Бони, самолетен билет за Съединените щати.
Новият защитник, от друга страна, е по-дълъг и сложен казус: ще са необходими време и търпение, също и защото Парма няма намерение да продава таланта си, знаейки добре, че след поне година той може да струва двойно повече милиони. Във всеки случай, в тази малка голяма революция, Интер започна доста по-рано, когато още през януари те победиха конкуренцията на бианконерите по време на блиц в Загреб: колко добре са похарчени 14-те милиона за Сучич, изглеждаше съвсем ясно в тези първи три американски мача.
Докато чакаме Луис Енрике да докаже, че си заслужава похарчените за него 23 милиона, към равносметката трябва да се прибави и откупуването за 6,5 милиона на Никола Залевски от Рома, ценен универсален играч. Последните 24 млн., които трябва да платени вкарани в банката за Бони, сега увеличават общата сума на 67,5 милиона: ще липсват само по два млн. бонуси, включени в договорите на френския нападател и бразилеца.
Ще дойде време и за продажби, това е в картите, и това не зависи само от трънливия случай на Чалханоглу, който все още не е разплетен: за Бисек, например, нерадзурите с удоволствие биха обсъдили оферти между 30 и 40 милиона, докато още десет милиона може да струва трансферът на Александър Станкович в Брюж. В същото време обаче Интер харчи без старите угризения.
Например, той наистина си е поставил за цел да увеличи италианския си облик и младостта си с дефанзивната звезда от Парма. В преговорите не се изключва възможността Леони да остане под наем за една година на "Енио Тардини", наистина това е хипотеза, която трябва да се следва, за да се избегне, че от Емилия, надушили сделката, ще стрелят твърде високо, до небето: Интер може и да е решил да стигне 100 млн, но няма да може да стигне твърде далеч.