Той спечели с възхитителна победа и загуби с впечатляващ резултат. Аплодира съперниците си като истински джентълмен, но беше изгонен преди време за безразсъдно влизане. Облече се като полузащитник, въпреки че е защитник с много добри умения с левия крак. Това ще е първият път, в който Кристиан Киву ще се опита да победи Милан като треньор на нерадзурите, но румънецът познава Дерби дела Мадонина от първа ръка: през годините е преживял всички нюанси на този уникален мач, възторга и истерията, славата и отчаянието.

Конкретно това ще бъде дерби на върха на класирането, защото неговият Интер зае първото място след дълго преследване, а Милан на Алегри все още е там, две точки по-долу: Интер на Киву може да премине от +5, мощна плесница за шампионата и за съседите, към обрат, който би породил тревога за бъдещето. Облечен в синьо-черно, Кристиан е играл десет пъти срещу Милан с общо четири победи, едно равенство и пет загуби (едно в италианската Суперкупа, играна в Китай).

Първото дерби беше в дебютния сезон като играч на Интер, в празнична атмосфера с „почетен шпалир", запазен за противниците, които току-що бяха станали световни шампиони. Беше 23 декември 2007 г. и коледната атмосфера позволяваше да си представим всичко, дори румънеца в ролята на полузащитник, пазител на центъра на терена отляво на Камбиасо. В крайна сметка, аржентинецът реши мача, което също беше странно: той не беше най-очакваният голмайстор в мач, в който професионалните нападатели бяха Ибра и Индзаги.

След този щастлив старт, при завръщането в топлия май, Киву разбра колко горчива може да бъде загубата в дербито. Това беше последното дерби на първия Манчини на пейката на Интер, Индзаги и Кака (късното попадение на Крус за намаляване на разликата) значително усложниха плана за спечелване на шампионата: хрониките разказват за един румънец, върнал се просто като бек, нервен в края на последната атака. Последният пряк свободен удар, изпълнен от Киву, завърши в небето и допринесе за финалната драма в Сиена, която реши шампионската титла. Веднага след това, да води румънеца и останалите нерадзури, дойде Жозе Моуриньо, майсторът на детайлите, от когото Кристиан все още черпи вдъхновение: с португалеца като треньор, Киву преживя любимото си дерби, 4:0 в магическата година на требъла. Следващият сезон, с Леонардо начело, е най-болезненият спомен: 0:3 срещу Милан и червен картон за фаул срещу Пато в 54-тата минута. Треньорът на триумфиращия съперник се казваше Макс: сега го гледа като съперник от другата скамейка.

Преди да се премести в Милано, Киву беше преживял дерби с различни, по-ожесточени очертания: през четирите си сезона в Рома, той игра шест пъти срещу Лацио, винаги в Серия А, и записа поредица от равенства (общо 4). Единствената радост му донесоха Тадеи и Акуилани през 2005-06, но в следващия мач той получи три гола на стадион „Олимпико” и дори Мутарели отбеляза гол. В тези мачове често трябва да се очаква неочакваното: Киву го научи по собствен гръб като играч и със сигурност няма да го забрави като треньор.