В неделя лидера в класирането Интер приема Наполи в дербито на кръга. Четири точки разделят двата отбора. А двамата треньори Кристиан Киву и Антонио Конте често си разменяха закачки от разстояние, особено наставника на Наполи. Тяхната битка е спортна, но на противоположни полюси: опит, стил на общуване и не само. 

Мнозина се питат: „Защо Киву и Конте не се харесват?“ Двамата си разменят закачки от доста време. Първата им среща на пейката – Парма - Наполи миналата година – беше триумф на хаоса: удари в гредата, червени картони, кавги. Откакто Кристиан стана треньор на Интер, имаше и други словесни сблъсъци. И в контекста на борбата за титлата, която ги поставя на противоположни полюси по различни причини: Конте може да се похвали с повече от 650 мача като треньор в големия футбол и трофеи, докато Киву все още е в началото. 

Връзката между Киву и Конте започна преди 26 години. Първата им среща беше по време на мача Италия - Румъния (2:0), четвъртфинал на Евро 2000. Антонио напусна стадион „Крал Бодуен“ в Брюксел с оценка 6 и навехнат глезен след груб фаул на Джика Хаджи, който го нокаутира и го принуди да напусне терена. Ето оценката в "Гадзета дело спорт": „Първият сигнал за реакция на адзурите след трудния старт”. Киву получи добра оценка 6,5: „Потвърди, че е голям талант, винаги в движение. Ще има голямо бъдеще”, пише тогава "Гадзета". Така и стана.

Втората конфронтация между футболистите бе съпроводена от жест, който се превърна в култов. 8 февруари 2004 г., Рома – Ювентус 4:0. Антонио Касано отбеляза два гола и счупи флагчето за корнера. Франческо Тоти размаха четири пръста пред лицето на Игор Тудор. Хърватинът беше се появил на терена като резерва, като смени... Конте. Причината за тази подигравка? Незабелязано нарушение: „Направих го, защото ме удари с лакът в мускула и ми изтръпна ръката. Искаше ми се да плача от болка“, призна Тоти. Киву играеше в защитата на Вълците до Валтер Самуел. "Гадзета" му даде оценка 6,5: „Играеше с изключителна енергия. Неговите намеси срещу Ди Вайо бяха изключителни. Отлично представяне“. 

Първата им среща като треньори ги засегна по-отблизо. Контекст: предпоследният кръг от миналогодишното първенство, 18 май 2025 г., стадион „Енио Тардини“. Наполи е пред Интер с една точка: 78 срещу 77. Парма се бори за оцеляване, така че интеристите разчитат на момчето от требъла Киву, който е начело в Серия А за първи път. Той трябва да спре Наполи на Конте. Случва се всичко: греда на Политано, вътрешен удар в стълба на Замбо-Ангиса, дузпа за нарушение срещу Нерес, която е отсъдена, а след това отменена, и накрая невероятните намеси на Сузуки и Мерет, и двамата герои. В края на мача последната искра: червените картони на Киву и Конте след радостта на скамейката на Наполи за равенството, което Лацио измъкна срещу Интер на "Сан Сиро“.

Треньорът на Наполи може би е набелязал Антонио Галиарди, бивш помощник на румънеца, анализатор в Италия в продължение на десет години, също под ръководството на Антонио, но не се знае дали наистина е имал нещо против него: „Ще трябва да почакаш. Но после ще дойда и ще те намеря". Това са думите на Конте, преди да проследи последните минути от трибуните. Парма - Наполи завърши 0:0, Интер - Лацио 2:2. Скудетото бе спечелено от Наполи в последния кръг.

Първият словесна атака беше също така симпатичена, нали? На 18 юли Конте лансира слогана на сезона на Адзурите от Димаро: „Amma faticà ma cchiù assaje” (Ще се трудим, но повече от всякога). Десет дни по-късно, на конкретен въпрос относно думите на Антонио, Киву отговори така: „Нямаме никакъв слоган. Не искаме да копираме никого, искаме да работим и да станем отново конкурентоспособни”. 

Втората част се разигра в Неапол в края на октомври, след като Адзурите победиха Интер с 3:1 в пряк сблъсък. След мача президентът на нерадзурите Джузепе Марота заяви, че съмнителната дузпа, отсъдена в полза на Наполи за контакт между Ди Лоренцо и Мхитарян, „е повлияла на изхода на мача”. Конте отговори: „Никога не съм искал от президентите си да играят като бащи. Така се омаловажава и треньорът, аз винаги съм се защитавал сам”. Киву предпочете да не отговаря: „Аз не плача, никога няма да се оплаквам, защото имам достойнство и различен подход. Изразходваме твърде много енергия”.

Третата глава се разигра около Нова година, няколко дни след спечелването на Суперкупата. Ето какво каза Антонио Конте: „Юве, Милан и Интер са по-добре структурирани от нас. Те имат по-висока пазарна стойност, по-високи заплати, различни структури и дори дублиращи отбори. Всеки път, когато печели друг отбор извън обичайните, това означава, че е направил нещо извънредно. Има съществена разлика. Не можеш да си заровиш главата в пясъка и да мислиш, че си на нивото на другите“.

Конте е прав за почти всичко, но не и за заплатите. Само Нерадзурите имат по-високи заплати от Наполи, и то не с много: 134,2 милиона бруто срещу 133 милиона за шампионите. Следват Ювентус и Милан със 131 и 96 милиона. 

Киву веднага отговори: „Не ме интересува какво казва Конте. Ако сме свикнали да правим шум, да правим шум, но аз няма да го правя, защото не ми харесва и искам да предам ценности. Единствената ни цел е да работим усилено“.

Последната дума засега е на Конте. След обрата от 0:2 до  2:2 срещу Верона, подтиснат от репликата на Киву, той отправи още една малка стрела: „Не ми се струва, че съм казал нещо особено. Считам Милан, Юве и Интер за три топ клуба, за мен това е комплимент. Вие сте добри в намирането на негативни аспекти, които според мен не съществуват. Това означава само да си спомним историята. Ако кажа нещо за съдиите, се вдига шум и аз ставам мрънкач...".