Темата ще бъде актуална до реванша, когато ще стане ясен финалистът за Купата на Италия. Дали резултатът 0:0 от тази вечер между Комо и Интер е заслуга на тактиката на Комо или на слабостите на Интер в изграждането на играта? Истината е по-скоро на страната на Фабрегас. Офанзивната безплодност на нерадзурите – трети мач за годината без гол – е пряк резултат от тактиката на Комо, който създаде поне три голови положения, без да отбележи (най-голямата пропусната възможност беше на Вайе), и попречи на маневрите на Интер. Киву се връща в Апиано с благоприятен резултат преди реванша на „Сан Сиро” на 22 април, докато Фабрегас си гризе ноктите. Сега той ще трябва да се стреми към подвиг.

Вкъщи Фабрегас командва. През последните дни сигурно си е задавал многократно въпроса: как да играеш срещу отбор, срещу който не си спечелил нито веднъж и не си отбелязал нито един гол в три мача? Като оставиш настрана сигурните неща. Така Сеск пусна на терена непредсказуемия Комо с тактически план, измислен специално за Интер, който излезе на терена с десет различни играчи в сравнение с 2:0 срещу Дженоа (само Карлос остана). Четирима в защита при владение на топката - с Войвода като крило и Вайе по цялото игрище - и петима в отбрана, със Смолчич в центъра. В средата на терена Серджи и Какре не дават ориентири, докато отпред Нико Пас улавя топката с гърди, когато трябва да се държи - особено с Бастони, освиркван при всяко докосване на топката - и слиза в средата на терена, за да улесни включването на крилата, друг ключ към мача. Фабрегас организира играта благодарение на дългите пасове на централните защитници и на Бутес, който, когато трябва да се организира играта.

Резултатът е един решителен Комо, приятен за гледане, способен да затрудни играта на Интер с непрекъснати смени на позициите, но неточен. Три от най-добрите положения, две през първото полувреме и едно през второто: удар с левачката на Пас, неутрализиран от Мартинес (отново титуляр в купата), удар на Войвода след хубав дрибъл в наказателното поле - Бастони се представи зле в отбраната и беше освиркван при всяко докосване на топката - и пропуск на Вайе от два метр. Това бе и най-хубавия шанс в мача. Испанецът пропиля ниско центриране на Смолчич, удряйки топката с по-слабия си крак. В протокола фигурира и хубаво спасяване на Карлос Аугусто срещу Войвода в първите 45 минути.

През второто полувреме мачът заспива. Комо проявява предпазливост, разчитайки на контраатаките и спринтовете на Диао, който влиза 20 минути преди края. Последна забележка: Пас като фалшива денегща е нещо друго, но не в положителния смисъл. Все пак, негов е единственият точен удар в мача.

А Интер: какъв мач изиграха? Сив, като мъглата край езерото, която те посреща, когато пристигнеш в Комо. Може би за първи път през сезона головата машина (64 гола в Серия А, 89 за сезона) не създаде значими положения. Бутес нито веднъж не си изцапа ръкавиците. Преди тази вечер нерадзурите бяха останали без гол само два пъти, срещу Милан (в първенството) и Ливърпул (в Шампионската лига). Има две смекчаващи обстоятелства: състав от резерви, с Диуф като втори нападател, Фратези като полузащитник, Дармиан като крило... - и дербито в неделя, където Киву може да избяга с 13 на преследвачите и да приключи дискусията за титлата. Въпреки това, ако Интер не е бил Интер, заслугата е на Комо и на решенията на Фабрегас, който успя да овладее добре отработената тактика с малки промени.