Йоги Бера, американската бейзболна звезда, родом от Куджоно, провинция Милано, би ударил с юмрук по масата и извикал прочутата си фраза: „Нищо не е приключило, докато не е приключило“. Обяснете го на онези, които тази вечер бяха на „Сан Сиро“ и се насладиха на перфектния обрат на Интер. Нерадзурите изоставаха с два гола, но след това обърнаха резултата срещу Комо от 0:2 до 3:2, осигурявайки си място във финала за Купата на Италия срещу победителя от мача Аталанта – Лацио. Още едно перфектно второ полувреме срещу отбора от Комо след това, което видяхме в Серия А на 12 април (победа за Интер с 4:3, след като изоставаше 0:2).

Днес решаващи бяха Чалханоглу – с два гола – и Сучич, автор на гол, за който трябва да свалим шапка, и на асистенцията за гола на турчина. Влизането на Сучич промени Интер. Фабрегас напусна „Сан Сиро“ с наведена глава, след като почти постигна подвиг, но го пропиля, защото след головете на Батурина и Да Куня не затвори мача, пропилявайки и няколко положения през второто полувреме. Пресата, поне в началото, работеше, но после отборът се предаде на Интер. 

Пет гола. Има много какво да се каже. Първият удар идва в 30-ата минута: Ван дер Бремпт, след пас от Дувикас, получава топката отдясно, изпреварва Димарко и центрира ниско към центъра за Батурина, който с десния крак я праща в далечния ъгъл. Мартинес няма вина, останалите – малко повече: Барела не се приближава към хърватина, Аканджи излиза малко късно. Второто попадение е плод на агресивния стил на Фабрегас. В 48-ата минута Пас пресече пас от Желински (много виновен) и подаде на Да Куня по крилото. Капитанът на Комо се прицели и с левия крак промуши топката в далечния ъгъл: лошо се представи Мартинес, виновен за лошото покритие, както и Ачерби в отбраната. Интер се развихря през второто полувреме: десен удар отдалеч на Чалханоглу в 69-ата минута, отново турчинът с глава в 86-ата минута след асистенция на Сучич и накрая, минута преди края, перлата на хърватина: след като премести топката на по-силния си крак. 

Комо се представи на „Сан Сиро“ с нагласата на отбор, който иска да диктува играта. Стратегията на Фабрегас е повече или по-малко подобна на тази от последния мач в първенството, загубен с 3:4, но начинът на пресиране е различен. В атака отборът гради играта с трима, но когато топката е в Интер, играчите му се разполагат в нещо като 5-2-3 (или 3-4-3). Тактическият ключ са движенията на тримата в атака: Пас, Дувикас и Батурина се издигат в линия до такава степен, че не позволяват на централните защитници на нерадзурите да заемат позиции и да изграждат играта. Киву, от своя страна, отговаря, като спуска един от Барела и Чалханоглу на линията на Ачерби. Има и още: понякога двамата халфове на „нерадзурите“ заместват двамата централни защитници при изграждането на играта, превръщайки линията в симулирана четиричленна защита. Схемата не се променя: пресата на Комо достига до наказателното поле на нерадзурите, до такава степен, че Мартинес, не знаейки на кого да подаде, рискува дрибъл срещу Нико Пас. Фабрегас обаче издържа само едно полувреме. Както и в Серия А преди 9 дни. 

Смените на Интер направиха истинската разлика: в 60-ата минута Киву пусна Диуф и Сучич, като постави Луис Енрике на левия фланг: повече натиск, повече вертикални атаки, няколко дрибъла, въпреки че Фабрегас беше на косъм от 3:1 след солово действие на Диао, подпомогнато от груба грешка на Ачерби (който днес не се представи добре). Браво на Мартинес, че блокира удара му. За разлика от първия мач – 0:0 без изблици – това беше мач, който предизвика тръпка и от гледна точка на играта: 22 удара за Интер срещу 15 за Комо, 15 корнера, по няколко спасявания за Бутес и Мартинес, който беше решаващ няколко пъти в края. В първото полувреме Кемпф уцели гредата. За Интер – спасяване на Пероне на голлинията и удар на Бони, който излезе в аут. Похвала за Сучич, влязъл на мястото на Желински: хърватинът промени мача, като обърна ритъма му и диктуваше темпото. Същото важи и за Диуф, който успя да се откъсне в няколко случая. Обратът се дължи предимно на тях. Сега Киву, който вече е виртуален шампион на Италия, може да се стреми към мита на Жозе: да спечели дубъл, както малцина други треньори в историята на Серия А. И то в Рим, където започна неговият живот в Италия. След такъв обрат всичко е възможно.