Най-трудната работа в града я върши Патрицио – истински римлянин, от години живеещ в Милано, шофьор, свикнал да се провира през задръстванията около стадионите в почти цяла Европа: вчера той караше открития автобус на шампионите на Италия по време на емоционалното пътуване от „Сан Сиро“ до Дуомо, а от двете страни го съпровождаха поне 400 000 развълнувани фенове на Интер, които се тълпяха на всеки сантиметър. Патрицио вкара кораба в пристанището без проблеми малко преди 23:30 сред безкрайни фойерверки, а това не беше лесно, защото цял народ го придружаваше в този масов екстаз.

Патрицио видя смелчаци, прилепени по стените, други, висящи по дърветата, а трети, качили се върху навесите на трамвайните спирки. Някои се опитваха да прескачат огражденията, а други използваха шалове и транспаранти като прашки. Мнозина хвърляха на Лаутаро и Киву своите слънчеви очила, в чест на новата мода на празнуване, въведена от Маркус Тюрам. В тази огромна декларация на любовта се виждаше Интер в чист вид, пълно сливане на отбора и феновете: двата нови трофея, купата на шампионата и Купата на Италия, показани ритуално на тълпата отгоре като нещо свещено, означават просто колективно възраждане и лекуват раните от миналия сезон. Когато от автобуса вече се виждаше Мадонината на катедралата, беше вече нощ, а денят на стадиона беше започнал единадесет часа по-рано: очевидно времето беше изтекло, както и нерадзурите в класирането. И все пак, сред подигравките към Конте и Милан, сред скандиранията, бирите и танците, никой не показа и капка умора. Напротив, празникът продължи на „Тераца 21“, щастливо число в тези времена, откъдето шампионите се показаха с двете купи. Именно Чалханоглу започна скандирането на тема Милан: „Който не скача „росонеро“, е...“, а Димарко и Лаутаро му помогнаха с останалата поредица от скандирания, не всички от които бяха симпатични, отнасящи се към съседите.

Преди дългоочакваното шествие феновете се забавляваха и на стадион „Сан Сиро“. В началото те станаха свидетели на шоу с гости, известни с верността си към нерадзурите (от Лука Равена и Фабио Де Луиджи до шампиони като Ариана Фонтана, Фабио Фонини и Алесандро Микиелето). След това дойде времето за внушителната хореография на трите нива с тема „Double“ и минутата мълчание в памет на Еваристо Бекалоси. Мнозина имаха сълзи в очите, включително Тюрам, който от време на време седеше до Бека в едно малко ресторантче в района на „Сан Сиро“: колко би се забавлявал романтичният номер 10 горе на този автобус, в който всички се люлееха щастливо. Както и през годината, в автобуса от първия ред водеше отряда Кристиан Киву: двете купи блестяха в ръцете му и всички ги целуваха поред. Отдясно от него беше заместник-капитанът Барела, готов да хване четирите маври от Сардиния, хвърлени на борда, и капитанът Лаутаро, увит в Албиселесте – аржентинското знаме.

Именно „Бика  вдигна към небето над Милано поредния трофей – този за шампионската титла, връчен му след мача от президента на Лигата Симонели, заедно с президента на клуба Бепе Марота. От толкова вдигане на купи Лаутаро вече е натрупал мускули, но впечатлението е, че тренировката може да продължи и през следващите години. Поне така биха искали собствениците и ръководителите, готови за ново начало, подредени един до друг като оплити на тревата на „Сан Сиро“. На място бяха спортният директор Пиеро Аузилио и неговият заместник Дарио Бачин, вицепрезидентът Хавиер Санети и, най-вече, представителите на Oaktree: Алехандро Кано и Катрин Ралф, толкова присъстващи на „Вале дела Либерационе“, колкото и дискретни в появата си, за разлика от други колеги в града, те си позволиха само една групова снимка, докато Стивън Джан публикуваше поздравления от Китай в социалните мрежи.

Играчите и семействата им обаче искаха да се насладят колкото се може по-дълго на последния празничен мач на „Сан Сиро“ за сезона, така че автобусът излезе от стадиона едва в 19:30 ч., час по-късно от предвиденото. От този момент нататък той бавно премина през Милано, и то не само защото улиците вече бяха се превърнали в отворени вени, по които течеше черно-синя кръв: само за около час успя да стигне до близката площадка „Лото“. Никой не надмина бившия треньор Конте по брой любезно посветени транспаранти, но наградата за креативност отиде при онзи фен, облечен като кардинал, със свещени одежди и надпис „Gerry“ на гърба.

Тюрам държеше в ръцете си няколко транспаранта, на един от които пишеше „Спечелените дербита ги сложете в задника…“, а на друг, още по-неприятен, се забелязваше мишка на фона на червено-черно. Френският играч не само носеше през цялото пътуване обичайните си големи слънчеви очила, като онези шегаджии Дъмфрис (един от най-разбеснелите се) и Бисек, но и шлема, която беше на треньора му.  Дори Чиву сложи стария приятел на главата си и в този момент тълпата избухна: вече бяха минали зоната на Концилиационе, около 22:30, и автобусът значително ускори хода си към препълнения Дуомо. Там се състоя последната прегръдка, трогателна и продължителна, в миланската нощ, с играчите на терасата и феновете на площада, които пееха заедно „O mia Bela Madunina“: никой от Интер, без глас, но щастлив, никога няма да го забрави. Включително Патрицио, който най-накрая получи почивка.