Въпрос на приоритети: засега Марко Палестра, останалото ще се види. Интер определи стратегията си, като отдели почти целия си начален бюджет за светкавичните крака на младия халф-бек на националния отбор. Аталанта издигна стена, която може да бъде съборена само с пари, много пари, но Киву се надява искането му да бъде удовлетворено, защото е убеден, че един млад и стабилен двигател по фланга може значително да подобри отбора. Изглежда като противоречие да се инвестират 40 милиона в ролята на Дъмфрис, но всичко има смисъл: Интер има силно подозрение, че този път титулярът ще упражни правото си да се освободи за 25 милиона, съгласно клаузата, заложена в договора, който изтича през 2028 г. С други думи, по-добре е Интер да е подготвен с достоен наследник.

При тази хипотетична сделка биха били удовлетворени и финансовите цели на фонда Oaktree, който се стреми да намали общия размер на заплатите и средната възраст на отбора. Дъмфрис е на 30 години и получава 4 милиона евро нетно, а Палестра е на 21 и след първия си сезон в Серия А с Каляри получава „само“ 280 000 евро. Ако двойната сделка се осъществи, Интер ще прибере 25 милиона, които са почти изцяло печалба, и ще намали заплатите с около 4 милиона бруто, предлагайки богат петгодишен договор (от 2 милиона нетни) на новия талант. Това е разсъждение за бъдещето, но и за настоящето: Палестра доказа, че вече е актьор, готов за всяка сцена. Проблемът е, че това знае и Аталанта, клуб, който не се нуждае от ликвидност и е непоколебим в преговорите: в момента е малко вероятно офертата от 40 милиона да бъде приета.

Със сигурност Интер не възнамерява да чака ходовете на Дъмфрис, който може да стане свободен до края на юли и се стреми да се изяви на световната сцена, за да привлече вниманието на големите европейски отбори. Палестра е дългосрочен проект, който може да бъде полезен във всеки случай – не само вдясно, но и вляво, особено с оглед на евентуалното напускане на Карлос Аугусто, който не поднови договора си (2028 г.) и има оферти. Ако Интер успее да убеди семейство Перкаси, без да създава друг случай като този с Лукман отпреди година, ще финализира трансфера и след това ще изчака развитието на ситуацията с Дъмфрис. А за Луис Енрике, когото Аузилио счита за добър актив, който трябва да се намери място след един посредствен сезон: той можеше да напусне през януари (Борнемут), но вместо това остана, защото Интер не успя да привлече Кансело. Но сега, с промоцията на Диуф, който ще остане крило, за него вече няма място: в Англия и Испания някои почитатели биха могли да върнат на Интер сума, недалеч от тази, платена на Марсилия (25 милиона).

Другият полузащитник, който е на път да напусне отбора, е Давиде Фратези – едно от големите разочарования през сезона, в който отборът спечели дубъл. Той би искал да се върне в Рома в рамките на сложна размяна с Ману Коне, но по-вероятно е да намери отбор във Висшата лига. Може би в Нотингам Форест. От друга страна, отново от Англия, Интер обмисля да привлече наследника, който още през януари изглеждаше на крачка от да: става дума за Къртис Джоунс, роден през 2001 г., от Ливърпул, който е дефанзивен халф, а не вътрешен, но все пак би подсилил отбора, в който Киву търси играчи, способни да заемат повече позиции.

Във вторник вечерта в Монте Карло, в кулоарите на партито на агента Пасторело, Аузилио разговаря с колегата си от Ливърпул, Ричард Хюз. Интер се стреми да се възползва от споразумението с играча и договора му, изтичащ през 2027 г. Но Джоунс е един от 16-те титуляри на разположение на Арне Слот: едва ли ще се премести за по-малко от 25 милиона. Преговорите току-що започнаха. Очевидно е обаче, че освен изненадващи трансфери, подновяването на договора на Мхитарян ще намали сумата за инвестиции, предназначена за полузащитата. В момента Коне, който Рома оцени на 50 милиона, е алтернатива на Джоунс, а не допълнение към него.