В четвъртък Кристиан Киву прекара част от следобеда в централата на улица „Вале дела Либерационе“, в сърцето на Милано, сред небостъргачите, с поглед, насочен нагоре: той беше там по служебни ангажименти, но в днешно време трансферният пазар си проправя път през прозореца, дори когато го затвориш отвън. Колко Марко Палестра харесва румънският треньор вече е добре известно, но също толкова известна е и трудността при преговорите с Аталанта: крилото се счита от целия Интер за абсолютен приоритет за предстоящия сезон, но едва ли ще бъде първият трансфер от новата колекция. В Бергамо ще се нахвърлят едва в подходящия момент, а времето може да се превърне в най-добрия съюзник.

С изключение на възможни непредвидени обстоятелства, първо може да се осъществи друг трансфер, по-екзотичен, но не по-малко стратегически: сред всички цели на нерадзурите засега Къртис Джоунс е този, който изпъква най-ярко. Интер иска да се впусне в надпревара за този англичанин с остър характер: дори Киву го харесва много, и то защото в Апиано все още няма „тотален“ полузащитник като него.

На екипа на нерадзурите Джоунс им харесва и не от вчера: още през януари всички очакваха същия подарък от Ливърпул. Тогава обаче условията не бяха подходящи, имаше по-голяма твърдост от страна на контрагента, но шест месеца по-късно всичко изглежда по-малко сложно. Полузащитникът от Слот има пред себе си само още една година по договор и никаква гаранция, че ще може да играе с желаната редовност в обичания гигант от Англия, в който е израснал: именно затова е готов с ентусиазъм да прегърне новия си живот в Италия и проекта на нерадзурите. Вече го знае наизуст и го предпочита пред този на богатия Галатасарай, който е също толкова интересен. С една дума, проблемът със сигурност не е в договора на Къртис, а по-скоро в позицията на Ливърпул, който поиска от турците над тридесет милиона, за да го пусне.

Досега Интер се е спрял няколко стъпки по-назад, на двадесет: разликата е реална, но със сигурност не е непреодолима. Ключът към бързото разрешаване на въпроса се крие и в процента от евентуална бъдеща препродажба, от който зависи и готовността на англичаните да преговарят за цената. Именно тези аспекти ще бъдат обсъдени отново в най-скоро време, вероятно още следващата седмица, след първи контакт между ръководствата за представяне на различните изходни позиции.

Въпреки всичко Ливърпул се намира на кръстопът: не може да си позволи още един случай като този с Конате, френският играч, който напусна отбора като свободен агент след прекратяването на преговорите за подновяване на договора, и би искал да задоволи амбициите на Къртис за игра в чужбина, но в същото време не възнамерява да свали прекалено много летвата за 25-годишен играч от собствената школа, израснал в Академията и свикнал да се храни с червените още от люлката.

В този сценарий ще се опитат да намалят скоро прочутата разлика между търсенето и предлагането. Във всеки случай, дори халфовата линия на Чиву е обречена да се промени, без да се изкриви прекалено: отборът ще загуби без много съжаления Давиде Фратези, интересна разменна монета с Аталанта на Палестра, докато в последния момент беше задържан Хенрик Мхитарян, който прие още една година при по-ниски цифри и сега трябва само да сложи обичайния подпис. Именно изборът на арменеца стесни възможностите в халфовата линия, където в момента има място само за един нов играч: в този трансферен прозорец именно Джоунс излезе начело. С други думи, той може да бъде първият трансфер за сезон 2026-27, по-дълбок от последните и предназначен да даде на Киву отбор, още по-близък до неговия образ и подобие. Джоунс, например, би допринесъл с тактическа гъвкавост, като полузащитник или атакуващ халф, и с навика да ускорява темпото: на новия Интер му е нужна още една доза интензивност колкото се може по-скоро, може би още в началото на юни. Вярно е, че лагерът ще започне едва месец по-късно, но все пак трябва да се изпреварим на съперниците от Галатасарай, които напоследък се заемат сериозно.