В тази история на добри чувства, които свързват Италия и Англия, Милано и Ливърпул, двамата влюбени знаят, че могат отчаяно да разчитат един на друг. Къртис Джоунс, бъдещ играч на „нерадзурите“, е наясно, че в полезрението на президента Бепе Марота и спортния директор Пиеро Аузилио няма никой друг полузащитник, поне през този странен трансферен прозорец. Или той, Къртис, или никой друг, а и в Англия винаги е по-добре да знаеш, че нямаш съперници в любовта. От друга страна, „Интер“ е готов да инвестира още около тридесет милиона, независимо от евентуални напускания: знае, че дори любимецът на Киву има очи само за „нерадзурите“ и няма да приеме никой друг претендент оттук до края на август. Той ще продължи да настоява пред своя изключително влиятелен и богат клуб, за да бъде удовлетворен в крайна сметка: италианското желание е наистина парещо.

Джоунс е на 25 години, от които 16 е прекарал с червената фланелка на мърсисайдци, но сега се чувства като чужд елемент: не играе в приятелските мачове, иска да бъде освободен. Насаме, с телефона в ръка, той продължава да раздава лайкове на всеки пост на „нерадзурите“, който превърта с пръсти. Следи играчите, с които би искал да си партнира на „Сан Сиро“, като последният от тях е Бастони. Това са повече от просто закачливи знаци: в днешно време те са послания, остри стрели. 

В Ливърпул обаче засега не изглеждат особено податливи на влияние: в ръководството на клуба исканията на местния играч (все още) не оказват влияние, въпреки че договорът на полузащитника е на път да изтече. Джоунс е обвързан с „червените“ до 30 юни и следователно от 1 януари 2027 г. би могъл да подпише като свободен агент, може би именно с „Интер“. Ливърпул вече е доказал в миналото, че може да пусне ключовите си играчи без трансферна сума, без да се притеснява особено от загубените лири – вижте например Конате, който премина като свободен агент в Реал Мадрид – и затова това е възможност, която трябва да се има предвид. Това обаче не променя оптимизма на „нерадзурите“ относно възможността да го доведат в Милано: никога досега търпението, съчетано с решителността на главните действащи лица, не е било по-важно отколкото в този случай. Всичко може да се реши и в последния момент, преди затварянето на трансферния прозорец: в крайна сметка, още миналата година Мануел Аканджи напусна Висшата лига в последния момент и колко много швейцарецът промени отбраната на Киву вече е история. Със сигурност румънският треньор отдавна е казал на ръководството си, че Къртис е точно подходящият профил, който да промени облика на полузащитата.

Декларираната цел притежава физика, каквато никой друг в състава няма, а промяната в темпото би подхранила духа на отбор, който е още по-офанзивен от този, който видяхме през миналия сезон, завършил с дубъл. Да не говорим за гъвкавостта – качество, необходимо в този състав на „нерадзурите“: Джоунс може да заеме всяка възможна позиция в полузащитата, а не само тази на централен полузащитник. При необходимост той би могъл да бъде преместен и вдясно: преди да се развали разбирателството му със Слот (с Ираола то дори не се е зародило), холандският треньор го виждаше и на фланга.

Въпреки че тази кореспонденция, изпълнена с любовни чувства, е известна на всички, от Милано все още не е постъпила никаква оферта до Ливърпул. Предполага се, че за момента „червените“ държат летвата твърде високо, но „нерадзурите“ са готови да запишат в официален документ сума, считана за подходяща: 30 милиона. Тази стъпка ще доведе до преговори, подтикнати и от натиска на Джоунс. За тази сделка няма да е необходимо Луис Енрике да напусне отбора, който все още стои на прага: не е сигурно, че в крайна сметка той ще облече жълто-червената фланелка и ще се отправи към столицата в Рома. Дори и в този случай, ако бразилецът остане блокиран в Милано, „Интер“ все пак ще направи своя уверен опит с „Ливърпул“.

Напротив, в случай на сбогуване с Луис Енрике, няма да дойде никой друг крило, още повече при наличието на Къртис в редиците на „нерадзурите“: не само че играчът на „червените“ притежава качествата на крило, но Спенс може да играе и на двете крила, да не говорим за Карлос Аугусто и дори Павар, които могат да се включват от отбраната в полузащитата. Финалният акцент обаче би бил нападател с качества, различни от тези на Тула, Пио и Бони: дрибльор на достъпна цена, по-скоро прищявка, отколкото инвестиция. Истинската находка, всъщност, е възложена на третия англичанин: Стоунс и Спенс не би трябвало да се чувстват твърде самотни.