Интер продължава силното си начало, начело с пълен актив от 6 точки, редом с вечните си съперници Ювентус и Милан (плюс Лацио). Нерадзурите взеха нови три точки, спечелени в Сардиния при първото гостуване през този сезон с титлата на гърдите, след успех с 1:0. Победата дойде благодарение на поредния лазерен удар с десния крак на Чалханоглу от разстояние, втори негов гол в два мача, след който последва поредица от пропуснати положения. Както винаги се случва, когато пропуските са твърде много, съществува риск да се плати за това и така в крайна сметка Каляри, засегнат в гордостта си и подсилен от смените направени от треньора Пизакане, разтърси шампионите на Италия. Макар че равенството би било прекалено голяма награда, „нерадзурите“ все пак ще трябва скоро да подобрят точността си: мачове като този заслужават резултат, различен от оскъдното 1:0.

В началото Киву приложи на терена това, което беше репетирал през последните два дни: Сучич, който се завръща след великолепно участие на Световното първенство и за първи път е титуляр през сезона, зае позицията на ляв вътрешен полузащитник, а Бенжамен Павар, завърналия се блуден син, игра като десен централен защитник на мястото на Ян Бисек. Ключ към мача веднага се превръща двойката от десни играчи – французинът и Луис Енрике, предпочетен пред Анди Диуф в ролята на халф-бек, покриващ цялото крило. Докато „ПиоЛа“ – щастливата комбинация от Пио и Лаутаро – е стартовото нападателно дуо на „Интер“, Пизакане потвърди същия състав на „Каляри“ от първия кръг, но в по-предпазлива схема 4-4-1-1, с Фацини на левия фланг и, на практика, само Малдини, който се опитва да работи с топката зад нападателя Менди. Освен това, интересът е насочен към младия италиано-швейцарец Романо, който отново беше в центъра на терена с огромна харизма след гола срещу Парма, а селекционерът на Швейцария Якин го наблюдаваше от трибуните.

Този, който повтоари подвига си от първия кръг, е обичайният Чалханоглу: той „откри“ мача срещу Монца на „Сан Сиро“, направи същото и в Сардиния, но с различни средства. С по-малко груба сила, но с повече прецизност: голът след асистенция на Барела – както винаги освиркван на родното си място – е хитър и фин удар, класическият „билярд“, въпреки че Каприле остава неподвижен. Така головете му извън наказателното поле в кариерата му стават 22: огромно постижение.

Като цяло Каляри се задоволяваше да гледа как Интер диктува играта без усилие, с пълно господство, и се ограничи да разчита изключително на физическата сила на Менди, който поне принуди Аканджи да извърши фаул, заслужаващ жълт картон, в непрестанния ръкопашен сблъсък. От първия удар към вратата на Лаутаро до удар с глава на самия швейцарец, който излезе малко в аут, минавайки през няколко опасни пробива на Барела и силен удар на Луис Енрике, положенията валяха в жегата на Сардиния, все още пълна с туристи. Най-красивата акция през цялото първо полувреме обаче е десен удар във въздуха на Димарко след центриране отново от Барела, който принуди Каприле да направи получудо и е като снимка на видяната разгромна игра. Когато съдията свири края на първото полувреме и резултатът е едва 1:0, едва ли може да се повярва, че „нерадзурите“ са отправили 16 удара (5 в рамката) при 73% владение на топката.

През второто полувреме се видя повече или по-малко същият доминиращ, но разточителен „Интер“, която създаваше положения и ги пропиляваше. Барела е в форма, каквато не сме виждали отдавна, и продължава да подаряваше пасове на съотборниците си, но нито Лаутаро, нито Пио Еспозито успяваха да ги оползотворят. За да събуди отбора си от бездействието, продължило повече от час, Пизакане направи тройна ротация в състава (Фадера вместо Фацини, Карлос вместо Менди и Кофлер вместо Уинкс) и по веригата на „Унипол Домус“ се разгръща малка, почти неочаквана атака. Първо, удар на новодошлия Фадера е отклонен от Мартинес, след което същият испанец се впуска в рисковано излизане с крака извън наказателното поле срещу Карлос, който се втурва сам към вратата, точно както изрично е поискал Киву: в новата ера вратарят на „нерадзурите“ трябва, всъщност, да изнесе линията колкото се може по-напред, точно по този начин.

Дори румънският треньор рискува с тройна смяна и освен влизането на Тюрам на мястото на Лаутаро и на Желински вместо Чалханоглу, цялото внимание е насочено към дебюта на Къртис Джоунс, който заменя Сучич. За да разберете колко силна личност притежава англичанинът, достатъчно е да го видите как отива да вземе първата топка в италианския си живот от странично хвърляне и след това да опита удар няколко секунди по-късно: на „Интер“ му беше нужно това, за да наруши ритъма. Както беше нужно и спокойствието на Стоунс, който влезе в центъра на отбраната на мястото на колебаещия се Аканджи. В крайна сметка дори Тюрам се включи в голямото пропиляване, пропускайки няколко огромни шанса, но освобождаващата и театрална радост, като при гол, изрази защитник: Бисек, влязъл на мястото на Луис Енрике, за да избегне неприятности, което доведе до преместването на Павар като крило, спаси отбора, като отклони с глава изключително опасен удар на Адопо, насочен към мрежата. Това щеше да бъде най-ироничното равенство, но за Киву това е само нежелано разочарование: той с удоволствие би преживял финала с повече спокойствие и с още няколко гола в актива си.