На масите на феновете на „Интер“ из цяла Италия стои една чаша, изпита наполовина – наполовина пълна или наполовина празна, в зависимост от мненията след мача, свързани с Хосеп Мартинес. Преценките за вратаря на нерадзурите не са единодушни и обхващат вечния дебат между онези, които мислят позитивно, и онези, които виждат всичко в черно. Има хора, които се фокусираха единствено върху грубата грешка при Валверде, плод на прекомерна самоувереност, а други пък подчертаха редицата чудеса след това, които са синоним на реакция.

Нека започнем с терена, засега. Който си представя промяна в тактиката на Киву, греши. Мартинес ще остане титуляр срещу Удинезе и Рома. Треньорът на „нерадзурите“ винаги е защитавал своите играчи след грешка. Достатъчно е да погледнем какво се случи със Зомер миналата година, когато Киву продължи да го извежда на терена въпреки грешките в първите мачове (срещу Удинезе и Ювентус). Титуляр е Мартинес. Проведел ще получи своите шансове – със сигурност в Купата на Италия – но основният вратар остава испанецът.

Оптимистично настроените фенове се хващат за положителните моменти, а такива има. Киву изтъкна най-важния: „Запазвам в паметта си реакцията му“. Не е лесно да се възстановиш след подобна грешка – за тези, които са я пропуснали, това беше „подарък“ за Валверде с крака – но Мартинес се стегна и на няколко пъти предотврати резултатът да стане 3:0. Две спасявания, достойни за корицата, и двете срещу Белингам: първото в края на първото полувреме – по-трудното – и второто през второто полувреме, когато извади от вратата удар с глава на англичанина от няколко крачки. После спря и Мбапе, възстановявайки позицията си след излизане от вратата. Мартинес прави инстинкта и реактивността две от основните си предимства. Освен това трябва да се отбележи, че това е първата му сериозна грешка, откакто е в „Интер“.

От 2024 г. до днес е изиграл 25 мача, допуснал е 21 гола и е спечелил една Купа на Италия като титуляр. Киву го издигна начело на отбора през лятото след два сезона като заместник на Зомер. Това беше вторият му мач в Шампионската лига след „Фейенорд“ – „Интер“ 0:2 през 2025 г. Въпреки грешката обаче Мартинес винаги е бил ценен за способността си да започва изграждането на играта отзад. Макар че това може да се счита за нож с две остриета.

Междувременно вратарят на „нерадзурите“ публикува в социалните мрежи съобщение, изпълнено с увереност: „Няма път, който да не е съпътстван от падания и грешки, както във футбола, така и в живота. Да се възстановиш в труден момент като вчерашния изгражда силна личност, от която се нуждаеш, за да защитиш тези цветове. Поемам отговорността за грешката си при втория гол – не можем да допуснем два гола по този начин, когато се изправяме срещу отбор като Реал Мадрид, който не прощава грешките. Всички сме разочаровани, защото смятам, че вчера отборът показа страхотно представяне и заслужаваше да донесе нещо положително в Милано. Учим се, растем, опитваме се да се подобряваме и гледаме напред. Но винаги заедно и обединени. Напред, Интер!“

Това ни връща към темата за играта с краката. Понякога Мартинес насилва играта, за да запази равновесието. Направи го и в първия мач срещу „Монца“, поемайки голям риск при пресата на отбора от Брианца, и всъщност този път това му струваше скъпо. Този недостатък може да бъде отстранен и се проявява в две направления: от една страна, желанието да демонстрира хладнокръвие – а той винаги го е имал – а от друга – рискът, произтичащ от прекаленото насилване на играта, което оставя феновете на „Интер“ с задържан дъх за няколко секунди. Друга тема, която заслужава по-задълбочено разглеждане, е психическата устойчивост. Това е първата грешка от този тип в кариерата му в „Интер“ – ще успее ли да се възстанови? Спасяванията срещу „Реал“ сочат, че да, но остава да се разбере дали с хладен ум, може би с топката между краката, Мартинес ще бъде повлиян от грешката.

Последната забележка е относно конкуренцията. Досега испанецът винаги е бил резерва и следователно „преследван“, но този път той е титуляр. А зад него е Иван Проведел, който пристигна в Апиано, за да му окаже малко здравословен натиск с оглед на лоялна конкуренция. Йерархията е ясна, разбира се, но бившият номер едно на Лацио е алтернатива от висока класа.