Малко след полунощ на 83-годишна възраст почина Сандро Мацола, един от най-великите футболисти, които Италия е познавала. Новината бе съобщена от „Интер“ – отборът, с който той спечели 4 шампионски титли и 2 Купи на шампионите и който успя да превърне в велик. „Сбогом, Сандро, вечна легенда“, се чете в съобщението.

Представяме си, че се е отлепил от земята и е прекосил небето, докато си подаваше топката, както онзи път в Берн, когато я докосна шест пъти във въздуха, без да я изпусне, преди да я вкара в швейцарската врата. Със същата лекота Сандро Мацола се присъедини към баща си Валентино и брат си Феручо и се събра с „Великия Интер“, оставяйки на Гуарнери, Бедин и Доменгини задачата да пазят спомена за него сред смъртните. Световният футбол загуби един от своите славни представители; италианският – историческа фигура на „Интер“ (17 години на терена, 11 като ръководител) и на националния отбор: 70 мача, 22 гола.

Сандрино е само на 6 години, когато баща му Валентино, легенда на „Гранде Торино“, загива при самолетната катастрофа на Суперга. Брат му Феручо е с 3 години по-малък. Благодарение на Бенито Лоренци, „Отровата“ на „Интер“, който ги гледа с обич – и от благодарност към Валентино, който му е помогнал в националния отбор – малките Мацолини стават талисмани на отбора и преди мачовете влизат на „Сан Сиро“ по екипи. Президентът Масерони им изплаща премия за мач: 5 000 лири за победа, 2 500 за равенство. Оттук до влизането им в академията на „нерадзурите“ на 15-годишна възраст минава само миг. Сандрино намира легендарен треньор: Пепино Меаца, който го обучава на терените в Рогоредо. Еленио Ерера, треньор на първия отбор, не го изпуска от поглед и го стимулира по свой начин, с характерния си магьоснически жаргон: „Баща ти е велик играч. Ще видим какво ще стане с теб“. На 18 години дебютира в Серия А в бурна обстановка. Мачът „Ювентус – Интер“, решаващ за титлата, е прекъснат по съображения за сигурност: на стадиона е влязла прекалено голяма публика, която нахлува на терена. Но загубата „на зелено“, която първоначално беше присъдена на „бианконерите“, беше отменена. Мачът трябваше да се играе отново. Умберто Аниели, президент на „Ювентус“, беше и президент на футболната федерация.

Анджело Морати, президент на „Интер“, се разяри и изпрати в Торино юношите. Само че на сутринта на 10 юни 1961 г. Сандрино има насрочени три изпита: по английски, банково дело и политическа икономика. Таксито, което го чака пред училището, лети по магистралата Милано–Торино. Мацола се присъединява към съотборниците си в ресторанта. Преди мача Джампиеро Бониперти му стиска ръката: „Играл съм с баща ти. Той беше най-силният от всички“. Накрая добавя: „Ти си достоен за баща си“. „Ювентус“ побеждява момчетата от „Интер“ с 9:1, но Сандрино отбелязва гол от дузпа и се представя блестящо. От сезон 1962-63 „Магът Ерера“ го включва постоянно в първия отбор и така се ражда митът за „Великия Интер“. 

Мацолино беше въплъщението на футбола на онзи отбор, създаден да се затваря в защита и да контраатакува, този млад, строен, изключително бърз, технически изтънчен нападател, жаден за дълбочина и бъдеще, беше идеалният завършващ играч. Не случайно именно той е героят на първия триумф на „Гранде Интер“ – Купата на шампионите, отнета от благородния „Реал Мадрид“ в сладката нощ на виенския Пратер (27 май 1964 г.). И не е случайно, че именно Джачинто Факети му подаде топката за първия гол. Сандро и Джачинто – двете млади момчета, в които „Магьосникът“ се огледа. Въпреки че отношенията между двамата не винаги са били идилични, особено когато Ерера предаде капитанската лента на „Мустака“. Факети, който вече носеше капитанската лента в националния отбор, не го прие много добре. Но след откровен разговор нещата се успокоиха. Срещу страхотните играчи на Реал на Пушкаш, Ди Стефано и Хенто, Сандро отбеляза два гола (3:1) и получи като подарък фланелката с номер 10 на легендарния унгарски полковник, който му повтори думите на Бониперти: „Ти си достоен за баща си. Аз съм играл срещу него. Беше изключително силен“. На 21 години не си е представял, че човек може да бъде толкова щастлив. Сандрино плаче от радост и гордост, мислейки за Валентино. 

Мацола отбелязва гол и в мача срещу аржентинците от „Индепендиенте“, с което подарява на „Интер“ първата Междуконтинентална купа, тоест световната титла. В следващото издание на Купата на шампионите отново главни герои са Мацола и Факети. На полуфинала Сандро отбелязва изключително важен гол в бурната атмосфера на Ливърпул (1-3), а в реванша Джачинто завършва епичното обръщане на резултата на „Сан Сиро“ (3-0). Мацола отново отбелязва гол срещу „Индепендиенте“ за втората Междуконтинентална купа. Извод: в международната поредица от успехи на „Великия Интер“ Сандро винаги е бил на първа страница. Най-красивият гол обаче отбелязва срещу „Вашаш“ (Будапеща) през сезон 1966–1967 г., в залезните години на „Великия Интер“: преодолява с дрибъл пет съперници, включително вратаря, тичайки с топката в краката напред-назад, докато всички фенове на „Интер“ по света викат: „Стреляй! Стреляй!“. В „Речника на футбола“ под думата „серпентина“ е написано „Мацола“.

Завършил втори след Кройф в класацията за „Златната топка“ през 1971 г., „Мустака“ е единственият италианец, спечелил класацията на голмайсторите в Шампионската лига (1963–1964) и отбелязал гол в два финала (1964, 1967). Днес шейхове и различни „Скрудж Макдък“ биха се разплакали от възхищение пред неговата техника при скорост. На Килиан Мбапе и подобните му няма да завижда ни най-малко за модерността. 

Сандро дебютира в националния отбор на 20 години срещу Бразилия на Пеле, като отбеляза гол от дузпа в приятелския мач на „Сан Сиро“, завършил с резултат 3:0. Шампион на Европа през 1968 г., неговата кариера при "Адзурите", продължила 70 мача, беше почти напълно засенчена от мексиканската „щафета“ с Джани Ривера. Съперничеството между Мацола и Ривера, най-известните обитатели на „Сан Сиро“, бележи цяла епоха. Сърдечни врагове в почти 20 години дербита, те бяха като далечни галактики: блясък и любовни истории като от списания за миланския играч; на 21 години играчът на „Интер“ се ожени за Грациела, с която се запозна като младеж, когато тя, от заможно семейство, се возеше в кабриолет, а той – в трамвай, и от която имаше 3 деца. С течение на времето ги сближиха профсъюзната съвест и тактиката, защото с напредването на възрастта Мацола се превърна в номер 10. Именно срещу Ривера се състоя последният мач в кариерата на „Мустака“: финалът за Купата на Италия, Милан – Интер 2:0, 3 юли 1977 г. Той напусна сцената като главен герой, цитирайки Данте („Така е там, където можеш да правиш каквото искаш…“), защото му се стори, че съдийството на Гусони е било направлявано отгоре. След края на кариерата си на два пъти е бил ръководител в „Интер“, като активно участва в привличането на „Феномено“ и Рекоба в „Пинетина“. Въпреки че големият трансфер му се изплъзна, и то не по негова вина: Платини, от когото Фрайзоли се отказа, и Фалкао, когото Андреоти отклони към Рим. Работил е също за „Дженоа“ и „Торино“. Дълго време е бил телевизионен коментатор. Сандро Мацола ни напуска в деня на стогодишнината на „Сан Сиро“. „Така се иска там…“