В мача на съдбата Маркус Турам прекара 61 минути в изпращане на послания. Например, той потвърди пред „своята“ Парма, че притежава леко садистична черта: обича да се нахвърля върху родния си град. След това даде да се разбере на Киву, че той няма да може да се откаже от него нито в този етап, нито по-нататък, и то защото Маркус се разбира добре с всички – от обичайния Лаутаро до нетърпеливия Пио. Именно на Еспозито, съотборника, който сега е на седмото небе, той махна с ръка: няма да е толкова лесно да му отнеме мястото, спечелено през години на достойна служба.

Накрая каза на един стар приятел на семейството, Зинедин Зидан, че няма да се примири да остане извън „Клерфонтен“ и че ще направи всичко възможно, за да си върне изгубеното място в националния отбор на Франция. Напротив, липсата на повиквателна го мотивира да повиши нивото си и да започне отново с този наглас след необичайна за него пауза, прекарана в Апиано с онази шепа играчи, останали от самото начало с Кристиан Киву. „Бих искал да отида в националния отбор, но селекционерът Зидан направи своя избор и аз го уважавам. Останах в Пинетина и работих много добре“, каза той. А относно убедителната победа той добави още: „Говореше се, че винаги започваме с допуснат гол; слуховете за нас винаги ще има, но ние излизаме на терена само за да спечелим“

Вчера Маркус беше единственият, който имаше гарантирано място на „Сан Сиро“, докато треньорът държа Лаутаро и Еспозито в напрежение до последната секунда: когато изглеждаше, че ще пусне капитана, той реши да заложи на играча от националния отбор на Италия, който впоследствие изпълни мача си с обичайните си интелигентни ходове и се оказа решаващ, макар и без да отбележи гол. Да отблъсне натиска на по-младия си съотборник е мисията на Тюрам оттук до края, а междувременно срещу Брюж именно той е кандидатът да се върне в стартовия състав, за да се присъедини отново към любимата стара двойка „ТуЛа“. В крайна сметка, такъв стабилен Маркус не е виждан досега, особено у дома, като се има предвид, че отбелязва гол в шест поредни мача на „Сан Сиро“: той е петият играч на „Интер“ в историята, отбелязал гол в повече от 5 поредни мача след Виери (11), Лукаку (7) и на равна нога с Роналдо и Ибрахимович.

За Киву обаче важното е колко много френският играч допринася за играта на нерадзурите. В последната четвърт на терена той предлага по-малко ориентири от колегите си, изминава много повече разстояния и успява да стигне до вратата с чувство, което някога беше непознато. Вчера, например, той превърна в злато една великолепна акция и пас от Мхитарян, любимия му асистент. Като цяло треньорът използва енергията на Маркус, за да създаде повече варианти за атака, независимо от партньора в атака и от играещите в средата на терена. Останалото, от друга страна, е свързано с личните привързаности и носталгията: въпреки че е роден в емилианския град на 6 август 1997 г., когато баща му е носил жълто-синята фланелка, Маркус продължава да се отнася безмилостно към отбора от детството си. Той се е изправял срещу нея четири пъти в Серия А и е отбелязвал гол във всичките четири мача. Сега броят им е вече 5, включително голът, с който на 3 май отвори мача за титлата. Въпреки това той възнамерява да остане в „Интер“ колкото се може по-дълго – в крайна сметка това е най-универсалното послание, изпратено от „Сан Сиро“.