Ако бяхте предложили два гола на Карлос Тевес и победа на Ювентус преди първия сигнал на двубоя с Малмьо, те с радост щяха да приемат.

Както нападателят, така и отборът постигнаха целите си в първия си мач в група А на Шампионската лига. Аржентинецът прекъсна сушата си в турнира, траяла пет години, като заби и двете попадения за успеха с 2:0. Начинът, по който се стигна до този неуспех обаче беше мъчителен и подсказа, че бианконерите няма скоро да решат европейските си проблеми.

След две поредни разочарования на континенталната сцена (и без победа на старта в евротурнирите от 2008 г. насам) въпреки продължаващото надмощие в Италия, торинци определено трябва да променят нещо в играта си в международните мачове, особено след като Масимилиано Алегри наследи Антонио Конте на пейката.

За един час обаче изглеждаше, че нещата са се влошили, вместо да се подобрят.

Домакините бяха крещящо сковани. Пасовете им бяха твърде банални, движението – прекалено внимателно обмислено. Никаква импровизация, нито един кандидат да поведе отбора напред.

Артуро Видал го нямаше в средата на терена и цялата отговорност в центъра изведнъж падна на плещите на Пол Погба, поне що се касае до мисъл, изобретателност и решителни действия в завършващата фаза.

На няколко пъти Лихтщайнер сякаш пращаше наизуст топката в пеналта, без подаването му да има точен адресат, въпреки че самият той бе на добра позиция да обстрелва вратата на Малмьо. Отборът в бяло и черно изглеждаше като смутен новобранец, а не като многократен шампион на страната си и най-голямата надежда на Италия за достойно представяне в Лигата.

И все пак, ако някой можеше да разчупи нулите, това бе Тевес. Въпреки че Ювентус страдаше от недостиг на идеи, той се опитваше да раздвижи нещата,като се връщаше назад и търсеше пространство между защитата и халфовата линия на противника.

Аржентинецът беше човекът, който се опитваше да пробие през дисциплинираната шведска отбрана от петима играчи. На моменти Тевес се връщаше чак в собствената половина, за да сложи началото на някоя атака.

Когато най-после вкара гол след 16 часа без попадение в Шампионската лига, той го направи по начин, който би бил по силите на малцина други на игрището. Напредвайки с топка в краката, той размени пасове с Асамоа, преди да намери прецизно далечния ъгъл с фалцов изстрел.

Нищо чудно, че голът донесе не само възторжен рев по трибуните, но и въздишка на облекчение.

След като резултатът бе открит, футболистите на Юве донякъде се отърсиха от напрежението и играта им стана по-гладка. При все това, те трябваше да чакат до последната минута, за да удвоят аванса си (Тевес се разписа от пряк свободен удар).

Алегри сигурно е останал доволен от първия си успех в турнира след 3:0 над Селтик с Милан през ноември миналата година, но вероятно осъзнава, че за добро представяне в Лигата е нужно много повече.

Схемата беше погрешна, подходът към мача беше сбъркан и за един час настройката на футболистите му бе неадекватна. Атлетико може също да започна участието си в ШЛ по разочароващ начин, но с оглед на срещата в Торино, миналогодишният финалист едва ли ще трепери преди сблъсъка с Юве на „Калдерон“ след две седмици.

Крис Воукс, Goal.com