свързани статии

Италианският хегемон Ювентус чупи рекорд след рекорд в Серия "А". Звездното попълнение Кристиано Роналдо не спира да вкарва голове или да асистира. Логично, всички погледи са вперени в петкратния носител на Златната топка. Редом до него са Пауло Дибала и Марио Манджукич, който се върна на върха атаката след напускането на Гонсало Игуаин и напомни на всички за хищническия си инстинкт.

Челни места в медиите намират още Жоао Кансело и Родриго Бентанкур, които са приятните изненади при "бианконерите". На суперлативи се радват и професорите по отбранителна игра в Харвард Джоджро Киелини и Леонардо Бонучи. Но някак си встрани остава един от ключовите футболисти на Юве. Този, който изглежда най-трудно заменим от настоящия състав на Макс Алегри.

Без особено да блести Миралем Пянич е най-важното звено в схемата на тактика от Ливорно. С всеки изминал сезон босненският национал показва все по-зряла игра, макар и на различна позиция от престоя си в Рома. Още в самото начало Алегри премести Пянич пред защитата да изпълнява ролята на "реджиста". Т.е., да изземе функциите на легендата Андреа Пирло.

Пянич е футболистът, който определя темпото на отбора, в защита има диригентската палка до най-близките си съотборници. Той им подвиква кой къде да застане, на какво разстояние от противника да бъде. Сентенцията: "Искате да разберете играта на Юве? Просто гледайте Пянич", говори достатъчно.

На 28 години Миралем е в разцвета на силите си, интерпретира футбола на метафизично ниво. "По-бързо, по-високо, по-силно", девизът на олимпийското движение, отговаря напълно за "мозъка" на "старата госпожа". Това е именно Пянич. "Не ме интересува да правя десетки финтове. Привлича ме простата игра, която прави футбола красив. Най-простите неща винаги са най-трудни. Не всеки може да ги прави", обяснявал е Пянич.

Тази визия за футбол се вписва идеално в рационалния перфекционизъм на Юве. Никога не се прави повече от необходимото за победа, винаги се дава максимумът за нея. Философията на босненеца и клуба се пресичат, което е от изключително значение. Алегри настояваше за закупуването на играча през лятото на 2016 г. В Рома Миралем играеше като №10 или централен халф. Единствено Лучано Спалети експериментира с използването му като реджиста. Пянич не се справи добре и мнозина не вярваха, че Алегри ще го превърне сред най-добрите в света на тази позиция.

С всеки изминал сезон Пянич увеличава количеството (54 до 73 на мача) и точността (от 86,7% до 92,5%) на пасовете. Влиянието му върху играта на Юве и пресирането е огромно. Умее бързо да се разделя с кълбото и напрекъснато се движи, освобождавайки пространства за съотборници си. Така контролира играта без топка, използва и създава свободни зони, балансира линиите, контролира движението на противника, увличайки го между линиите. 

"Гледах Зидан, Иниеста, Шави и Пирло. Всички те опростиха футбола и подобриха играта на отборите си с ненатрапчиви дреболии. Анализираха какво се случва на терена и правиха точно това, което улесняваше съотборниците им", казва Пянич за ролята си. "Четох много за Скоулс и тренировките му. Всеки го наричаше уникален, но не защото беше медийна звезда. Превърна се в специален, защото опрости играта", добавя босненецът.

Безспорно Миралем прави Юве по-силен. През миналия сезон шампионите имаха средно по 2,61 точки с него и само 2 без него."Бианконерите" загубиха с 0:3 от Реал Мадрид без Пянич, с него спечелиха с 3:1 на "Бернабеу". Неслучайно Франческо Тоти го смята за перфектния халф. "Има всичко: дрибъл, техника, удар, нюх за гол, визия".

Пянич е сред най-добрите креативни полузащитници. Играейки по-назад, дава приблизително същия брой ключови пасове, колкото Неймар и Еден Азар. Това са по 3,2 на мач, а носителят на Златната топка Лука Модрич отстъпва в този показател повече от двойно – 1,5. Макар и изненадващо за мнозина, в лицето на Пянич, Алегри намери точния диригент в средата на терена, който да наследи Пирло. Рядко взима грешни решения и получавайки топката, знае къде се намират всичките му съотборници. Алегри се зае със задачата да обучи талантливия и нестабилен художник и го превърна в Леонардо да Винчи. Дори Фабио Капело се възхищава на Пянич. "Тези играчи правят живота на треньорите по-лесен", казва легендата.

За нещата, които Миралем прави на терена, рядко се дават Златни топки. За мнозина не блести, защото играе твърде дълбоко. Дори триумф в Шампионска лига едва ли ще му донесе най-ценната индивидуална награда. Но Пянич стигна до мястото, където заслужаваше да бъде тази година – в Топ 20 на най-добрите футболисти в света.

Веселин Коларов, Gol.bg