Четири минути и 15 секунди. Толкова малко държаха топката футболистите на Ювентус през второто полувреме на мача, който спечелиха срещу Монца с 2:0. Това са 17% от 25-те минути реално време, записани през второто полувреме от данните, събрани от футболната лига на Серия А. Твърде малка цифра, като се имат предвид силните страни на двата отбора на терена, за да не предизвика вълнение. А и фактът, че бяха в числено намален състав заради изгонването на Йълдъз, не може да бъде смекчаващо вината обстоятелство.

В крайна сметка изборът на Тудор беше много точен. Което неслучайно той гордо потвърди след мача: "Хареса ми секундата на страданието, да бъда със съотборниците си, да не допускам голове", започна той на пресконференцията. "Това със сигурност ще ни накара да израстваме, не е малко. Тези, които се занимават с футбол, знаят, че в страданието винаги израстваш по-добре". Една много "алегрианска" концепция, ясен разрив с предшественика му, която хърватският треньор изрази още след поражението от Парма, подчертавайки как "не се печели със схеми, със системи и комбинации, а преди всичко с други неща: желанието да вкарваш голове и да се бориш". Но наистина Юве, с играчи с дрибльорски качества като Ренато Вейга, Нико Гонсалес, Локатели или Камбиазо на терена, не можеше да направи друго срещу последния в таблицата?

Не и според треньора на Ювентус. "Отборът няма зрелостта да борави с топката по различен начин, това беше единственият начин: остани там, дълга топка и битка, направихме го така и го организирахме така и се оказа, че е правилно за характеристиките на играчите", призна отново Тудор. "Този отбор трябваше да играе така, иначе можеше да се случи всичко. Препратката явно е към изгубените 19 точки от водещи ситуации в Серия А (по-зле се справиха само Емполи с 21, Комо с 24 и Венеция с 28) и към формацията, която и поради ниската си средна възраст показа липса на характер и опит в ръководенето на мачове. Но все пак това беше Юве - Монца, пети срещу последен. И човек спонтанно се замисля дали не можеше да се избере друг играч като Дъглас Луис вместо двама бегачи (Савона и Алберто Коста, който беше пуснат и като халф).

В крайна сметка обаче отношението на Юве проработи: при 83% владеене на топката Монца отправи само два удара към вратата, а на Ди Грегорио не му се наложи да прави забележителни спасявания. Но ако е вярно, че, Тудор диксит, няма израстване без страдание, също толкова сигурно е, че вчерашният "отказващ се" избор изпраща тревожен сигнал: ако човек "страда" по този начин срещу последния в класирането, пътят към зрелостта ще бъде дълъг...