Един милиард евро. Или по-скоро, ако трябва да бъдем дребнави, деветстотин деветдесет и девет милиона. Толкова е прахосал Ювентус между 2017-18 и 2024-25 г., т.е. през последните осем последователни финансови години, всички от които са завършили на загуба. Акционерите ще трябва да извадят същата сума в началото на 2026 г., когато ще бъде извършено поредното увеличение на капитала - четвъртото от 2019 г. насам - след 900-те милиона, които вече бяха платени при първите три. Този преглед на десетилетието на Ювентус дава отлична представа за това какво е бил клуба, какво би могъл да бъде и в какво вместо това се е превърнал.

Имаше време, когато блестящата играчка на фамилия Аниели доминираше в Италия, докато Интер и Милан страдаха от кризата на собствениците. Под председателството на Андреа Аниели, след Калчополи, клубът беше преструктуриран и рестартиран, като между 2015 и 2017 г. три поредни години беше на печалба. До 2018 г. Юве спечели седем поредни титли и два пъти достигна до финала на Шампионската лига. И ето че настъпи повратният момент: сбогом на изпълнителния директор Джузепе Марота, добре дошъл Кристиано Роналдо.

Планът беше смел: да се използва най-глобалната икона на епохата, за да се атакуват чуждестранните пазари и да се достигне до елита на европейския футбол. Бяха спечелени още две титли, но атаката към най-престижната купа щеше да се провали. Ковида, разбира се, допринесе за провалянето на експанзивната инвестиционна фаза. Но също така и много, твърде много грешки. Много, твърде много грешни покупки, и то не само тази на CR7, която струваше на Юве 277 милиона между картотеки, такси и заплати (без трансфера в Юнайтед). От Бернардески до Дъглас Коста, от Артур до Рамзи: списъкът с провалите е дълъг.

В края на 2022 г., затрупан от разследванията, целият борд на директорите на Ювентус подава оставка. Ерата на Андреа Аниели приключи, започна курсът на Джон Елкан. Да, определеният за наследник на Адвоката (б.р. Джовани Аниели) винаги е упражнявал надзор над Ювентус, като ръководител на компанията майка Exor. Но именно с излизането на братовчед му от сцената той пое юздите на компанията, налагайки управление по свой образ и подобие. Беше стартиран нов бизнес план, чиято цел беше да се върне към печалба до 2027 г. Повратната точка обаче не настъпва: Юве така и не възвръща магическото си докосване.

Само погледнете вихрушката от треньори, някога защитени от непроницаем балон: след освобождаването на Алегри през 2019 г., Сари през 2020 г. и Пирло през 2021 г., лудостта продължи с прощаването на самия Алегри през 2024 г., Тиаго Мота и Тудор през 2025 г. Балансът, който се дължи на Елкан, е толкова отрицателен, колкото и този от последните години на Аниели. 

Вярно е: след принудителното изваждане от евротурнирите през 2023-24 г. отборът постигна минималната цел - класиране в Шампионската лига за два поредни сезона, но в Италия (с оскъдната утеха на една спечелена Копа Италия) остана извън борбата за Скудетото, а в Европа действаше като маргинален играч. Представяне, което не отговаря на очакванията на феновете, на статута на клуба и най-вече на похарчените пари.

Кристиано Джунтоли, директорът, на когото Елкан е разчитал за печеливш и устойчив Юве, се провали. Да, имаше съкращения: заплатите, които през последната година на Роналдо (2020-21) достигнаха 340 милиона, почти 80% от приходите, бяха намалени със сто милиона. Но най-много се открояват грешните операции на пазара: от Копмайнерс до Дъглас Луис и Нико Гонсалес. Бианконерите мобилизираха 100 милиона пазарни инвестиции през 2023-24 г. и дори 216 милиона през 2024-25 г. Резултатът? Трето и четвърто място в лигата, плейофи в Шампионската лига, осминафинал на Световното първенство.

В Континаса се повтаря усещането за дежа-ву. И, уморително, рекапитализациите също се повтарят. След 300-милионната рекапитализация в края на 2019 г., въображаема за преследване на звезди, подобни на Мбапе, и разкрита като първи антиковидов манш, акционерите трябваше да се намесят няколко пъти, за да запушат дупките: 400 милиона през декември 2021 г. и още 200 милиона през април 2024 г. Най-големият разход, 573 милиона, беше поет от Exor, като междувременно мажоритарният акционер се увеличи до 65,4%. Останалата част, 289 милиона, дойде от присъединяването на миноритарните акционери, т.е. от онова пъстро съзвездие от субекти, вариращи от фенове-акционери до инвестиционни фондове от цял свят.

Това не е краят на историята, тъй като съветът на директорите "призова" за ново увеличение на капитала до максимум 110 милиона евро, което да бъде извършено през 2026 г. Exor, като аванс, вече е платила 30 милиона, с което ангажиментът ѝ от 2019 г. достига 603 милиона. "Продължаваме да укрепваме Юве на терена и извън него, както сме правили през последните 102 години. И няма да продаваме", обяви Елкан. Но Юве потъва не само на терена, но и финансово!