Нито реакция, нито отскок, нито „еластичност“, както би казал Лучано Спалети: както и в първия мач, сблъсъкът с Комо показва една тъжна, разсеяна и в дълги моменти безсилна Стара госпожа. И най-вече, загуба с 0:2 на стадион „Алианц“ с по един гол във всяко полувреме. Първо Мергим Войвода, а след това Максенс Какре в контраатака, а между тях странно ударената греда от Лукас да Куня преди почивката. За бианконерите това е четвъртата загуба в последните пет мача във всички турнири и трета поред (след Интер и Галатасарай) като Рома и четвъртото място утре могат да се откъснат на 4 точки. През второто полувреме Теун Коопмейнерс уцели гредата от пряк свободен удар, единственият реален шанс за бианконерите в бавната серенада към поредната загуба. Комо вече е само на точка зад Ювенту.

Подтикнат от отсъствията, Спалети извади от шапката си тричленната отбрана и с нея както Федерико Гати - който не беше титуляр в Серия А от първия мач на бившия селекционер в началото на ноември - така и Коопмейнерс в ролята на трети централен защитник. Истинската новост обаче беше Лоис Опенда като централен нападател, който през 2026 г. само в края на груповата фаза на Шампионската лига в Монтекарло беше титуляр от 1-вата минута. Зад него Фабио Мирети заедно с обичайния Кенан Йълдъз, а Уестън Макени се адаптира като халф-бек. Наличието на белгиеца като единствен нападател накара Ювентус да заложи предимно на дълги пасове, за да преодолее високата защита на Комо, но единственият път, когато идеята намери практическо приложение на терена с хубаво подаване на Лойд Кели, бившият играч на Лайпциг опита неумело прехвърляне на вратаря Жан Бутес, като на практика му подари топката.

Проблемът за Юве бе, че след като отбеляза гол, отборът на Сеск Фабрегас вече нямаше нужда да вдига центъра на тежестта, задържайки топката и играейки своята игра с разбърканата, уморена и капризна защита на Ювентус, която не упражняваше натиск. И тук се отваря глава за мазохизма на Старата госпожа, първи параграф още в 11-ата минута: Дувикас се възползва от лошо хоризонтално подаване на Макени и подаде на Войвода. Косоварът преодоля Коопмайнерс и вкар, благодарение както на отклонението в Мирети, така и на несигурността на Микеле Ди Грегорио. Втори параграф след половин час: при хвърляне от странична линия в полза на Ювентус, Коопмайнерс центрира в собственото си поле, Кели остава преодолян и Ди Грегорио е принуден да избие топката с глава, като в крайна сметка подава на нападащия да Куня, който от въздуха удари напречната греда. Облекчение и разочарование, и освирквания на полувремето.

При завръщането от съблекалнята Спалети пусна Франсиско Консейсао на мястото на Мирети в търсене на непредсказуемост, но на час игра всеки план за обрат се превърна в пепел с втория гол, отбелязан при контраатака след корнер в полза на Юве. Попадението вкара Какре. Усещането за безсилие на бианконерите, които сега изглеждат в свободно падане, се измерваше с хипнотичното и безспорно владение на топката от Комо, който в крайна сметка не трябваше да измисля нищо друго, освен да изтощи домакините от едно крило на друго, оставяйки часовника да тиктака.

Феновете на Юве биха искали да прочетат в тези редове описания на многобройните прояви на гордост от страна на Ювентус, но единствената истинска възможност беше няколко минути преди края, когато Коопмейнерс удари гредата, а след това Джонатан Дейвид, включен в безрезултатната серия от смени на Спалети, стреля с глава над вратата. Много аплодисменти за Йълдъз - всъщност незабележим - и за бившия играч на Юве Алваро Мората: за останалото - възгласи на разочарование и освирквания на недоволство. С този недостиг на физическа и психическа енергия, мисълта за обрат в Шампионската лига изглежда малко вероятна, а междувременно борбата за четвъртото място рискува да бъде провалена..